Месец март 1959
година. Произведен е нов випуск на инженерни кадри от Хидротехническия факултет
на Инженерно строителния институт ( ИСИ ). Випуски има в предни години, има и в
следващите.
На 13 март 1959
година, в зала 121-ва на ИСИ, деканът на хидротехническия факултет, проф.
Върбанов, отправи топли думи към випуск ”59 и пожела успешни изяви като
специалисти. Скромно! Вълнуващо!
По това време,
хидротехническият факултет заемаше значителен, важен дял от учебната дейност на
ИСИ. Съставът отговаряше на изискванията по държавна програма за развитие. Във
випуска: една група ХЕС, три групи ХМС, две групи ВК, бяха обединени с обща
учебна програма, разширена в отделни предмети по специалности. Реномирани
преподаватели и асистенти ръководеха учебния процес. Дълъг е техният списък.
Може да се посочат с умението и авторитета: проф. Квартирников, Аркади Стоянов,
Иван Малчев, проф. Станчев, проф. Радославов, проф. Байданов, проф. Велев проф.,
Боянов, Григоров, проф.Върбанов, проф.Колев, проф. Цурински, асистентите:
инж.Л.Котов, инж. Н.Радев, инж. Н.Николов, инж. Карамански, инж. Козарев,
по-късно изявени професори.
Периодът на 1959 г. –
1960 г., съвпада с грандиозна държавна програма за разгърнато язовирно и
мелиоративно строителство. Проектантските институти „Енергопроект” и
„Водоканалпроект” погълнаха част от завършилите специалисти на випуска. Група
от 30 млади инженери на трите специалности, бяха назначени в ИПП „Водпроект”.
По това време, в началото на 60-те години, институтът наброяваше повече от 2000
служители. Структурата обединяваше: Дирекциите „ Инженерно геоложки и
хидрогеоложки проучвания”, „Водостопански и
хидроложки проучвания”, „Напоителни системи”. Последната бе разделена на
Отдели – „Северна България” и „Южна България” и по-късно с обособени Отдел
„Помпени станции” и Отдел „Язовири”. В Отдел „Язовири”, освен групата по
хидротехническа част, съществуваха групи по Земна механика, Бетон, Организация
на строителството.
Централното ръководство
на ИПП „Водпроект” обитаваше сградата на ул. „Стефан Караджа” 10 с инж. Леков,
инж.Наньо Статев, инж. Благой Узунов, инж. Стамен Стаменов. В същата сграда
действаше и екипът на контролни, висококвалифицирани инженери, част от тях
завършили образованието си в Белгия, Германия. Това са: инж. Митков, инж.
Каладжиев, инж. Кавлаков, инж. Стоицев, инж. Н. Пеев, инж. Л. Русев.
Дирекция „Напоителни системи” ползваше
сградата на бул. „П. Славейков” 15. Директорът -инж. Иван Къдринов по това
време, умело ръководеше колектива по изпълнение на отговорни задачи. В
ръководствата на двата отдела преминаха изявени специалисти в областта
„Напояване”, „Отводняване”, „Язовири”: инж. Ив. Мангъров, инж. Тодор Ташев,
инж. Атанас Джонджуров, инж. Васил Наумов, инж. Василка Петкова. Колективите по
обекти се ръководеха от главни проектанти. С особени изяви, може да се посочат:
инж. Дино Симеонов, инж. Хитров, инж. Вл. Михайлов, инж. Керемидчиев, инж.
Найден Динов, инж. Христо Дончев, инж. Кокоев, инж. Мирчо Димитров.
Обектите покриваха цялата територия на
България. Полетата северно от Стара планина, с начало на запад от Видин, през
районите на Лом, Враца, Плевен, Ловеч, Търново, Русе, Търговище, Разград,
Шумен, достигат до Силистра, Варна и морето.
Всеки един от обектите,
по предназначение и параметри, има своя история, своя хронология на проучване,
проектиране, строителство. Към всеки един обект са свързани колективи от
инженерно технически кадри. Невъзможно е с кратка информация да бъде отразена
цялата дейност. Преглед по нейните етапи и инженерно участие с достъпен разказ
за извършеното е възможно. За разлика от много страни в Европа, като Франция,
Италия, Испания, такава информация у нас липсва. Сега тя може да бъде отразена
в интернет страница „Язовири”, последователно по райони и обекти в отделни
статии. Участието на запознати и действащи специалисти, архивен материал, ще
бъдат полезни в изготвяне и предоставяне на подробности, с посочване на имената
на висококвалифицирани кадри, участвали в дейността. За всичко добре е
информацията да стане достояние на широк кръг от интересуващи се, да се знае
какво и от кого е направено. А то не е малко! Не случайно, през годините на
учение в ИСИ, проф. Радославов казваше: „ Не може един специалист по водно дело
да не знае къде има дунавски диги у нас, строени през 20-те години на миналия
век, какви са техническите параметри на напречния им профил. Или, че язовир „Златна
Панега” с водноелектрическата си централа е първият язовир от този вид у нас. И
това, че деривационният канал и ВЕЦ „Кокаляне” е едно от първите
хидротехнически съоръжения от този род. И
още за други язовири и напоителни системи.
Схемите! Те са основа за развитие на
отделните обекти: за енергодобивните и водоснабдителни с подходящи условия, за
мелиоративните плодородни терени и нужните водоизточници - всичко подчинено на водостопански изследвания.
Дунавските диги! Беше
посочено, че те са в началото на мащабна мелиоративна дейност у нас. С
изграждането им се предпазват от заливане плодородни площи в терасата на река
Дунав. Полета като: „Арчар – Орсоя”, „Гиген, Загражден, Сомовит”, „Никопол,
Белене, Свищов”, с форма на джобове, са защитени с диги от високите води на р.
Дунав и вливащите се реки. Картината на защитените площи се допълва от мрежа
отводнителни канали, шлюзове, отводнителни помпени станции. С „ретензионни”
язовири, като „Драгаш войвода” при Никопол, се предпазват защитените площи от
заливане на водите от дерета и отлагането на наноси. При изграждане на дигите в
периода на 20-те години на миналия век, е проявен истински героизъм. Това е
предимно трудът на армията Трудови войски. Строителните машини са били
ограничени. Със завоюваните площи е създаден поминък на населението от поредица
селища. Спомените показват, че село Загражден е оставало остров при пролетните
разливи на реките, а околните терени са били заблатени. Дигите изискват особени
грижи при поддържането им. Полезен ще бъде разказът за тях, отводнените площи и
значението им за живеещите.
Големите язовири, тези
към МИЕТ, МРРУ и МЗХ са отделен раздел по значимост, страница от историята на
водното дело у нас. За всеки голям язовир следва да се разкаже поотделно. Всеки
един със своите особености като предназначение, проектни решения, строителство,
човешки изяви. Това са язовири за енергодобив, водоснабдяване, напояване.Може
да се посочат язовири от по-ранните:
язовир „Бели Искър” за водоснабдяване на София, язовир „Искър” при Самоков,
язовирите „Копринка”и „Жребчево” при Казанлък, регулиращи водите на река
Тунджа, язовир „Росица” при Севлиево. Не по-малко значими са язовирите
„Кърджали” – дъгова стена, язовир
„Ивайловград”, язовир „Студен кладенец”, язовири по поречието на река Арда,
язовир „Йовковци”, язовир „Тракиец”, язовир „Смирненски” при Габрово, язовирите
„Камчия”, „Цонево” и „Ясна поляна” на изток, язовир „Пясъчник” в Централна
България. Интересни схеми предлагат язовир „Батак” с водносилова каскада „Батак – Пещера”, язовир „Белмекен” с каскада
„Белмекен – Сестримо”. Тук е изградена ПАВЕЦ, използваща многократно водите на
язовир „Белмекен”. След ВЕЦ „Сестримо”, водите от каскадата с деривационен
канал, се отправят към язовир „Пясъчник”, за напояване. С немалко значение, са
язовирите на север: язовирите „Огоста” при Монтана, язовирите „Телиш” и „Горни
Дъбник” с води от река Вит при Плевен, язовирите „Студена” и „Лобуш” на река
Струма при Перник. Неможе да се пропусне името на изградения в последните
години язовир „Цанков камък”. Заслужава внимание и задграничната дейност на
българските специалисти.
Мрежите от напоителни
системи покриват цялата страна. При служебно посещение през 60 – те години на
миналия век, на една от първите изградени в терасата на река Дунав – НС
„Бръшлян” при Тутракан, група командировани служители от ИПП „Водпроект”
изпитахме истинско удоволствие от видяното. От двете страни на главните канали
бяха стройно подредени кайсиеви дървета със зрели плодове и площи със
зеленината на житата. За НС „Бръшлян”, водата с водоизточник „Плаваща помпена
станция” на река Дунав, се отправяше по каналите към напояваните площи. Видимо,
местните хора бяха радостни да ни покажат и се похвалят с резултатите от своя труд.
По-рано, бе посочено
за разположените напоителни системи в Северна България, последователно от Видин на запад до Силистра и морето на изток. За
водоизточник на напояване в близост до река Дунав, се ползват предимно помпени
води от реката. В зоната на Подбалкана, водоизточници са реките: Огоста, Искър,
Осъм, Янтра, Русенски Лом и изградените големи и по-малки язовири. Към вече
посочените може да се прибавят язовирите: „Кула”, „Огоста”, „Еница”, „Телиш”,
„Горни Дъбник”, „Пустия” при Летница, „Баниска” при Бяла, „Бели Лом” при
Лозница. Особен успех и гордост за град Шумен е язовир „Тича”, проектиран със
сили на филиала на Водпроект в Шумен. Язовирът осигурява питейна вода и вода за
напояване.
Една от посочените
напоителни системи е НС „Лом-запад”, разположена по левия бряг на река Лом,
южно от град Лом. Водоизточник е река Дунав с ПС „Орсоя”. Главен напоителен
канал отправя водите по дължина на долината на река Лом. За голямата консумация
през лятото, водата се допълва с води от язовир „Дреновец”. Язовирът се пълни
посредством деривационен канал от река Лом при село Ружинци. На десния бряг на
река Лом е разположена НС „Станево”. На юг е голямата НС „Огоста”, с води от
язовир „Огоста”. Още по на изток следва НС „Козлодуй- Хайредин”. Редуват се
напоителни площи с масиви от житни култури, царевица, зеленчукови градини,
високосортни лозя. На изток, след устието на река Искър от Гиген през Загражден
до Гулянци и Сомовит, площи защитени от дунавска дига, е разположена
отводнително-напоителна система „Гиген – Гулянци”. Изградени са помпени
станции. В периода на 60-те години, крайният участък на река Вит, преди
вливането и в река Дунав, между Гулянци – Сомовит бе укрепен с корекция на
реката и диги.
На изток следват други
напоителни и отводнителни системи. Мощна помпена станция „Люляка” на река
Дунав, изкачва водата до Главен напоителен канал, който с направление на изток
пресича дълбоката долина на река Русенски Лом. За мащабността на системата,
говори съоръжението дюкер от две тръби с диаметър 2 метра, преодоляващо
понижение от 80 метра на долината Русенски Лом. Системата се разпростира на юг
към площите на село Иваново, на изток село Щръклево.
В долината на река
Баниски Лом, с водоизточник язовир „Баниска”, е изградена НС „Нисово – Червен”.
Ограниченият размер на напоителните площи е разпределен в землищата на няколко
селища по дължина на долината. Следват НС „Бръшлян”, НС „Сливо поле – Ряхово”,
НС „Малък Преславец”.
Плодородните полета на
Южна България и богатите водоизточници, са основа за изграждане на голям брой
напоителни системи. В долината на река Струма, по полетата на Пазарджик и
Пловдив, с води от язовирите „Доспат”, „Въча”, „Тополница”, „Пясъчник”, в
районите на Стара и Нова Загора с язовир „Жребчево”, по долината на река Тунджа
при Ямбол, Елхово с язовир „Малко Шарково”, по долината на река Марица и
притоците и на изток, за да се стигне до язовирите „Цонево”, „Камчия”, „Ясна
поляна”, осигуряващи питейни води за селищата и курортите по морския бряг.
Язовир „Пясъчник”. Проектно замислен
и изграден в три етапа, включва използване на местни води на река Пясъчник и
съседни дерета в 1-ви , 2-ри етапи за 100 мил. куб. метра. Проектът е изготвен
от филиала „Водпроект” в Пловдив. Язовирната стена е от насипен тип –
баластрово тяло с глинено ядро и екран. Облицовката е каменна. При трети етап,
проект изготвен от „Водпроект” – София, водите на каскада „Белмекен –
Сестримо”, доведени с деривационен канал през Лесичево, достигат до изравнител
в стъпката на язовирната стена, като мощна Помпена станция изкачва водите в
язовирното езеро. Общият завирен обем в 3-ти етап достига 211 мил. куб. метра. Обемът за етапа е осигурен с надвишение на язовирната
стена. На понижение по левия скат е изградена дига. Облицовката във височина е
от стоманобетонни плочи. 2.0 / 2.0 метра. Водовземане от 26 куб.метра се
осигурява чрез Водовземна кула и тунел. Преливникът за 240 куб.м./сек. ,
завършващ с изхвъргач, е на левия скат.
При проучване,
проектиране и строителство, много изявени специалисти са вложили своя труд,
знания, опит. Те заслужават особено уважение. Не е въможно да се изброят
имената им. За преминали през ИПП „Водпреикт”, оставили трайна следа в
проектиране на язовири, може да се посочат инж. Хр.Петранов – за язовир
„Жребчево”, инж. Арахангел Джерекаров – за язовир „Огоста”, инж. Стоян Симов,
инж. Поломски, инж. Надежда Тодорова, инж. Д. Сидеров, инж. Минчо Иванов, инж.
Георги Георгиев, инж. Ана Станевска, инж. Хр. Марков, инж. Ст. Стоянов, инж. П.
Петров, инж. Ж. Железчев. И още в групата по земна механика: инж. Кръстьо
Златарев, инж. Ф. Филипов, инж. Ц. Гунева, инж. В. Апостолова, в група „Бетон”
– инж. Иван Ватев.
В дейността на ИПП
„Водпроект” и по-късно „Агропроект”, са включени проекти зад граница. Обекти в
Сирия, като: Напоителни системи по поречието на река Ефрат при Ракка, в
долината на река Хабур при Хасеке с язовири „Хасеке Изток”, „Хасеке Запад” и
„Хабур”, на брега на Средиземно море при
Тартус – язовир „Абраш”, „Мзейне”, при Латакия язовир „Ал Саура”, на
Север – язовир „Миданки”, при Идлип – язовир „Нахър Абиад”. Участие има в Ирак
с язовир „Дахок” при Мосул, язовир „Рутба” до границата с Йордания. Висока
оценка имат ръководителите на проекти инж. П. Антонов за язовир „Ал Саура”,
инж. Минчо Иванов за язовир „Дахок”, инж. Л. Батова, инж. Петър Петров, инж.
Тодор Маринов за язовири „Хасеке”, инж. Железчо Железчев за язовир „Ал Абиад”,
инж. Елка Карадимова, инж Мария Баръмова. Особено полезен с дейността си в
„Агропроект” и зад граница, бе инж. Петър Пъпанов, специализирал в Норвегия.
Посоченото дотук е
едно начало за отразяване в BARRAGES.org - Интернет страниците „Язовири” на извършеното по водно
дело у нас, в ранния период на 60-те години и по-късно. Посочени са и част от
изявените специалисти.
Истина е, че действителното
състояние сега, в началото на 21- ви век, не е окуражително! Тревожни сигнали
за занемарени и унищожени мелиоративни обекти – напоителни системи и малки
язовири, у нас е необяснимо! Необходим е сериозен анализ, усилия и отговорност,
с участие на държавата, за възстановяване на разрушеното.
Инж. Георги Георгиев
Май 2012 година
