петък, 12 октомври 2012 г.

Язовири, напоителни системи – сътрудничество зад граница

СИРИЯ, ИРАК, ЕТИОПИЯ

Топъл, слънчев ден. Датата е 18.09.1966 година. Аерогара София. Близки, приятели, колеги изпращат сърдечно група инженери от ИПП „Водпроект”, специалисти в язовирно дело. След двучасов полет самолетът се приземява в Дамаск, Сирия. Горещо за сезона, при сухия климат – без проблеми. Вълнение в групата! Екип на Министерство на обществените строежи – Сирия, начело с д-р инж. Шафик Сафади, ни посреща приветливо.

В основата за изпращане на групата е Двустранният договор, сключен преди това между България и Сирия, за сътрудничество по проучване, проектиране и строителство на малки, средни язовири и напоителни полета.

В по-предни материали на BARRAGES.org /Язовири.орг/ вече бе споменато за опита на сирийската администрация, споделено от д-р инж. Шафик Сафади, френски възпитаник, да привлече френски фирми по язовирно дело по възможността за използване на водните ресурси на малките поречия в Сирия, целогодишно. Френските специалисти коректно отклоняват поканата и насочват вниманието на сирийските представители за „ползване опита на българските инженери”, признание за техническите възможности и авторитета на българите.

В хронология на последвалите дни се включва представяне на групата в Министерство на строежите, среща с колектива от млади сирийски инженери на дирекциите „Язовири” и „Напоителни системи”. За предстоящата работа, в Министерството бе изготвена схема за сформиране на съвместни екипи от български и сирийски инженери. Така се постави началото за дейността в двете дирекции. Бяха създадени пълен комплект специалисти в екипи от:

- Хидроинженери
o Инж. Здравко Симеонов – инж. Хазем Атаси
o Инж. Христо Марков – инж. Наурас
o Инж. Георги Георгиев /авторът/ – инж. Уалид Хайдари
- Геолози
o Инж. геол. Петър Мезинов
o Инж. геол. Георги Ваташки и сирийски геолози
o Инж. геол. Низар Хашми
o Инж. геол. Мънзар Константин
- Хидролог
o Инж. Григор Конов
- Техници по измервания
o Радко Крънчев
o Илия Гьопсов
- Машинен инженер по строителни машини
o Инж. Христо Жейнов
- Мелиоратори
o Инж. Христо Дончев – инж. Азис Габан
- Инженер по организация на строителството
o Инж. Петко Благоев

По-късно бе утвърден за ръководител на екипа инж. Койчо Коджейков. Всички български специалисти се определяха като експерти.

По това време, непосредствено след войната от 1967 г., в Дирекция „Язовири” се включи успешно инж. Салах Карадамур, получил образованието си в Германия и пристигнал в Сирия, по-късно установен като директор на Дирекция „Язовири”.

В края на 60-те години Дирекция „Язовири” прие от българска страна и инж. Петър Пъпанов. Завършил Инженерно-строителен институт в София, той специализира и защитава докторска дисертация по хидрология в Норвегия. Преминал през Института по Хидротехника и мелиорации в София и по-късно „Агропроект”, той пристига в Дамаск и успява за кратко време да се наложи с богати инженерни познания. Оценен е високо от сирийската администрация и след прекъсване през годините, отново е поканен и включен като експерт в Министерство на напояването. Присъствието му продължава и през 2012 година.

От преди 1966 година в сирийската администрация в град Хомс вече беше заангажиран инж. Хрант Съраян – инженер с богат опит, приложен по редица обекти в района на Хомс и активно съдействал по сключване на двустранния договор.

Като начало сирийската администрация, с участие лично на д-р Шафик Сафади, не бяха пропуснали изготвянето на работна програма по схема за възможни първи обекти на територията на цяла Сирия.

И така, предстоеше отпътуване на готовите екипи по няколко лъча с център Дамаск и различни направления из Сирия, в условия, отличаващи се от тези в България.

По предварителна начална информация и видяното при пътуванията, представата за Сирия се обогатяваше.

СИРИЯ

Територията на Сирия е с площ близо два пъти по-голяма от тази на България. Разположена е на източния бряг на Средиземно море, като навлиза в степните райони на изток и достига плодородните тераси на реките Ефрат и Тигър. Географското разположение и релефни особености определят няколко зони. Влиянието на Средиземно море, аналогично на това в южните райони на Гърция, Италия, Франция, Испания, Малта формира средиземноморския климат в крайбрежния район, на ивица с ширина повече от 100 километра в сушата и преминаваща на изток в степната област с вътрешно-континентален климат. Годишните валежи от 1000-2000 мм до морето достигат едва 100 мм в степта. Въпреки оскъдните валежи, степта с малкото влага за кратко през зимния сезон се покрива с тревна растителност, храна за стадата на бедуините. Отличава се североизточния район на Сирия, между реките Ефрат и Тигър – „Джазире”, с валежи достигащи 600 мм, където е и богатата житница на Сирия.

Поглед върху георгафската карта на Сирия, показва разположение на населените места предимно в плодородните: средиземноморска зона, по долеината на р.Ефрат и в крайния североизток. В линия, с направление от юг на север, на разстояние 80-100км паралелно от морския бряг, са подредени големите градове. От столицата Дамаск на север през гр.Хомс и гр.Хама преминава магистрала и достига на 340км гр.Алеп. В същата линия на 100км южно от Дамаск на границата с Йордания е гр.Дераа. В юга са градовете Кнетра и Суеда. На морския бряг от гр.Тартус, на север през гр.Банияс, магистрала достига след 90-тия километър гр.Латакия. В долината на Ефрат са големите земеделски центрове с гр.Ракка и гр.Дер ез Зор, а на североизток градовете Хасеке и Камишли.


Релефът на територията на Сирия включва планинската верига в крайбрежния район – „Джебел Алауи”, на север от Тартус до Латакия и Касап, като продължение на високата Ливанска верига. Впечатляваща е гледката към Ливанската верига, с надморска височина до 3090 м, откриваща се при излизане от град Хомс по магистралата към Дамаск. В тази част високите върхове на веригата са със снежна покривка в дълъг период на годината. Тук е и „кедровата гора”, символ на Ливан. Планинската верига в Сирия продължава като Антиливанска, разделена с долината Бекаа от Ливанската верига, и достига на юг планината Джебел Шейх (Хермон) с надморска височина над 2800 метра, също задълго със сняг по върховете. Южният склон на Джебел Шейх достига до „Голанските възвишения”. Същите, погледнати от запад, със стръмно изкачване от река Йордан и езерото Тиберия (Галилея) с надморска височина минус 240 метра, достигат височина 1100-1200 метра, което ги определя като възвишения. Освен плодородни, „Голанските възвишения” имат особено стратегическо значение за района. Още на изток следва планинският масив Джебел Араб при Суеда и планинската верига от Дамаск на североизток до центъра на сирийската степ при Палмира и продължението й до Ефрат. Тази планинска верига е разделена на отделни планини със свои наименования: „Джебел Думар” до Дамаск, „Джебел Руак” при разклона за Багдад и „Джебел Барде” при разклона за Хомс. Степта е слабо хълмиста и предимно равнинна.

Речната мрежа е в пряка връзка с релефа и валежните зони. Големите реки в централната и североизточната част на Сирия – Ефрат и Тигър, навлизат в страната с регулиран отток от каскадите на поредицата мега язовири в Турция, с обеми достигащи за някои от тях по 30-40 милиарда куб.м. Междуправителствена спогодба предоставя определен обем от вода за Сирия и Ирак. Гордост на Сирия е язовирът „Саура” (Табка) при Ракка със завирен обем 14 милиарда куб.м и по-малкия язовир „Тишрин” над язовир „Саура” с обем над 1 милиард куб.м, енергиен, с езеро достигащо турската граница. Голяма по значимост от вътрешните реки е река Асси (Оронто) –  („Обърната река”) с начало от Антиливанската верига и направление на север. По поречието й са язовир „Растан” (240 милиона куб.м) – перла на хидротехническите съоръжения в Сирия, и язовир „Махарде” (50 милиона куб.м). Големи вътрешни язовири: са язовир „Миданки” на река Африн на север; язовирите в крайбрежния район яз. „Нахр Кабир Шамали”, яз. „Саура” (Снобър), яз. „Абраш”, яз. „Мзейне”, яз. „Тел Хош” – язовири с обеми до и над 100 милиона куб.м. На юг по поречието на река Рагат при Кнетра са изградени яз. „Мантара”, яз. „Кодана”, яз. „Гадир Бустан”, яз. „Джесър Рагат” – всеки с обем до и над 10 милиона куб.м. Особено полезен за язовирите в района на Кнетра е д-р инж. Арсан, директор на местната дирекция на Министерство на напояването.

Геоложкият строеж на територията на Сирия е изключително разнообразен и изисква особено внимание при проучване за хидротехнически съоръжения. Планинската верига в крайбрежния район и веригите Каламун и Джебел Шейх на юг са изградени от стари варовикови формации, в много от случаите силно окарстени. Изобилстват карстови извори в подножието на скалния масив в крайбрежния район – изворът „Син” при град Баняс с дебит 7-12 куб.м/сек, извори по морското дъно при Тартус и извори в долината „Ел Гааб”. На юг е познат големият карстов извор „Баняс” в полите на Джебел Шейх близо до река Йордан. На север е изворът при Катана, използван за водоснабдяване. Карстовите извори на река Барада при курорта Забадани и изворите „Айн Фидже” и „Айн Хадр” в тесния пролом по течението на реката с дебити 10-20 куб.м/сек, осигуряват питейна вода на селищата в района, включително Дамаск, известен като най-старият в света съществуващ до днес град-столица. В южния район при Кнетра и Суеда, в централна Сирия на запад от Хомс и далече на североизток при Камишли се разкриват базалтови покрития, някои по-стари, порьозни, като тези при Суеда, други – кватернерни, плътни, като тези при Кнетра, Хомс, Камишли.

За условията на средиземноморския и вътрешноконтинентален климат на релефа и валежите съответстват растителност, залесеност, селскостопански култури. Разнообразието е изключително голямо. Житни култури се отглеждат на изток при Хасеке – Камишли, по долината на река Ефрат след язовир „Саура” при Ракка, в централна Сирия и южно от Алеп, на запад от Хама в долините „Ашарне” и „Ел Гааб”, на юг на платото „Хоран” при Дераа. Истинско богатство са огромните масиви на маслинови насаждения в северозападна Сирия, при Африн, Идлиб, Алеп, Джесър Шогур, както и из целия крайбрежен район от Латакия до Тартус. По-нови, значителни по размер маслинови масиви са разположени на юг при Дераа и Кнетра. Врязаните в планината долини на крайбрежния район са богатата цитрусова градина на Сирия с портокали, мандарини, лимони. Топлият климат при брега позволява оранжерийното целогодишно отглеждане на зеленчуци. Картината на планините се допълва от значителни площи с иглолистна, средиземноморска растителност. По отделни райони са разположени масиви от овощни насаждения – череши, ябълки, круши, сливи, смокини, райски ябълки, нар, грозде, видове ядки (фъстъци, бадеми, шам-фъстък). В съвременните условия помага държавната организация и насърчаване на селското стопанство. Земята е плодородна и жадна за вода. Многократно са се увеличили поливните площи. Така също особено развито е скотовъдството, птицевъдството, риборазвъждането. На изток са разположени петролните кладенци с петролопроводи до брега на Средиземно море.

Неравномерното разпределение на валежите през годината и обичта към водата са предопределили желанието на хората за пестеливо ползване на наличните водни ресурси. Гордост на град Хама са „водните колелета”, повдигали водата от река Асси (Оронто) за напояване, изградени през 12-13 век и съхранени въртящи се и сега за атракция. Известни са деривационните напоителни канали при Селемие, напоителните канали по терасите на река Ефрат, многото подземни канали в степните райони, използвани и до момента, изградени с високо инженерно умение за улавяне на подземни води. Умение е проявено при изграждане на вкопаните в земята и облицовани с гранит или базалт големи резервоари за питейна вода в Расафе, в Босра, Цитаделата на Алеп, крепостта „Салах Ал Дин”. Истинска гордост е язовир „Барде” до едноименната планина, известен като „Римският язовир”, изграден преди повече от 2000 години в центъра на степта, близо до кръстовището на пътя Дамаск-Палмира и Хомс-Багдад. Язовирната стена е от масивна зидария, добре запазена, с дължина 120-130 метра и височина 12-14 метра. За съжаление язовирното езеро с обем от 5 милиона куб.м е запълнено изцяло през годините с наноси.

Разположението на Сирия със своите природни дадености е привличало вниманието и желанието на външни сили в отделни периоди за трайно настаняване по земите на страната. През териториите й в течение на вековете са преминали: набатейци, римляни, кръстоносци, турци, французи. Останали са множество съхранени археологични строежи, като: перлата на Сирия – „Палмира” на Зенобия в центъра на степта, „Расафе” при Ракка, „Афамия” в долината „Ел Гааб” – Хама, амфитеатърът и сградите на „Босра” в равнинни условия при Дераа, „Шахба” при Суеда, цитаделата на Дамаск, цитаделата на Алеп, Рицарският замък „Калает Ел Хасан” (Краг дьо Шевалие) между Хомс и Тартус, замъкът „Маркаб” при Баняс, крепостта „Салах Ал Дин”, строежите на Ебла от преди няколко хиляди години със запазени пещи за глинени плочки с клинообразно писмо до магистралата за Алеп, „Угарит” при Латакия. Неизброими са други запазени строежи. Сирия се радва на природните си и археологични богатства, обект за целогодишен туристически интерес и възможности за значително развитие в бъдеще.

И така, октомври 1966 г. Готовите съвместни екипи от Дирекция „Язовири” при Министерство на строежите, потеглиха в различни направления. Картовият материал бе оскъден. Ползваха се предимно едромащабни карти (1:200 000, 1: 25 000) и огледи на набелязаните места. Първоначално се извършваха ограничени проучвания и измервания. По-късно те се разширяваха.

В крайбрежния район екипът с инж. Здравко Симеонов набеляза един от първите малки язовири за района – яз. „Белиоран” за 15 милиона куб.м, в борова гора непосредствено до международния път и пътя за морския курорт при Рас Ел Басит. По-късно, от видяното на снимки, природата и язовира се оприличаваха като част от Швейцария. Язовирната стена е насипен тип, преливното съоръжение е тип „траншеен” с необлицован бързоток. Използва се за водоснабдяване и напояване. Изградена е пречиствателна станция за питейни води с проектант инж. Мари Съраян, дъщеря на инж. Хрант Съраян. На юг от Латакия е набелязан язовирът „Хафе”. В тесния каньон на долината е изградена бетонова стена с ниски земнонасипни диги в крилата. Водата е за водоснабдяване. По на юг е язовир „Сафаркие” със стена насипен тип и изграден отбивен тунел за строителните води и основен изпускател.

Екипите на юг набелязаха в началото язовир „Дераа изток” за 15 милиона куб.м, земнонасипна язовирна стена, ръководител инж. Христо Марков. По-късно, поради изграждане на серия язовири във водосбора по деретата на „Джебел Араб” и недостига на вода, за пълнене езерото на яз. „Дераа изток” е изградена помпена станция на няколко стъпала с води от извора „Мизериб” и едноименното езеро. При Кнетра се разработи предварително започнатият яз. „Рухине” с обем едва 0,2 милиона куб.м, малък за оттока на река „Рагат”. Това е времето на войната от 1967 г. По-късно язовирът е надвишен.

Интересно начало предложи направлението в централната част на степта. Определени бяха язовирите „Слейм” и „Згагие” близо до Палмира. Язовирите са с обеми по 0,2 – 0,3 милиона куб.м, насипен тип. Сухите долини първоначално предизвикаха неувереност за възможен строеж на язовири. Огледи и анкети установиха, че все пак отток има за кратко време през валежния зимен сезон, за съжаление с много твърди наноси. Година по-късно, при посещение на посочените язовири, вече с вода в язовирните езера, установихме отседнали в близост множество бедуини със стадата си. Всичко заради водата.

Северно от планинската верига при Палмира, на изток от Селемие, бе проучен един от първите в района язовири „Абу Фаяд”. Тук пасищата са значително по-добри. В района има изградени серия дълбоки държавни кладенци за питейна вода. Водата обаче е засолена. При посещението по-късно на района, на разстояние повече от 30 км от яз. „Абу Фаяд”, присрещнати бедуини с трактори и цистерни обясниха, че взимат от сладката вода на язовира за стадата си. Засолената вода от кладенците не се харесвала. Водещият екипа на Дирекция „Язовири” д-р инж. Шафик Сафади остана видимо доволен. Целта за осигуряване на сладка питейна вода в степта посредством изграждане на язовири се радваше на успех.

В централната част на степта е изграден язовир „Жбаб Шагра”. Стената му е от насипен тип. Заради филтрации, основата на сухия откос по-късно бе дренирана и затежнена. На изток в широки долини са язовирите „Уар” и „Суаб”. На североизток, при Камишли, са проучени и изградени яз. „Жерахе”, яз. „Баб Ел Хадид” и яз. "Джуадие", всеки с повече от 10 милиона куб.м, тип земнонасипни. По-късно в близост до Малкие е проучен язовир „Сафан” за 40 милиона куб.м, замислен като земнонасипен с участие на инж. Мохиедин Шейхани, български възпитаник. След години типът на язовирната стена е заменен и стената е изградена като каменонасипна с глинено ядро. Проектът в този вид е изготвен с активното участие на инж. Мажед Дауд. Изградени са още: яз. "Машук", яз. "Мансура", яз. "Хакмие". Интересно решение предложи екипът инж. Георги Георгиев и инж. Уалид Хайдари за изграждане на язовир „Шахба” на река Куек, на 30 км северно от град Алеп. Завиреният обем първоначално е 16 милиона куб.м, осигуряващ вода за напояване на площи по долината на реката за зеленчуковите градини и изключително полезен с ретензиране (задържане) високите води на река Куек и предотвратяване на ежегодни заливания на квартали и централната част на град Алеп. В същото време продължава проучването и изграждането на язовири в района на град Хомс с участието на инж. Хрант Съраян. От сирийска страна, с особени заслуги бе инж. Набил Сааде. В Хомс активна роля в проучването и проектирането играе силният колектив на Дирекция „Хидравлични изследвания”. С особен авторитет в дирекцията се наложи инж. Анна Станевска и от сирийска страна инж. Усама и инж. Нур.

С течение на времето колективите на дирекциите „Язовири” и „Напоителни системи” променят инженерния си състав. Проучването на малки и средни язовири продължава. Дейността преминава към новосъздаденото Министерство на напояването. В това време укрепва колектива на Дирекция „Язовири” в Латакия. Всеотдаен е инж. Аюб Ел Хадж. По-късно има промени и в Министерство на напояването в Дамаск, като част от началните екипи от 1966 г. са възстановени. Броят на язовирите расте. Проучени и изградени са язовири на юг, в района на Дераа: яз. „Шейх Мескин” с обем 15 милиона куб.м на река Аррам при селището Шейх Мескин. Геоложката основа е базалт. Поради слабо изразеното речно корито в базалта стената е дълга и ниска, тип земнонасипна. В близост, по-надолу са язовирите „Ибта 1” и „Ибта 2” с общ обем 4 милиона куб.м, земнонасипни. След изграждането им през 80-те години и суха година, язовирите в района остават полупразни. Тогава група местни жители се отправят в Министерство на напояването с молба: „Искаме вода в язовирите!” – всичко от любов към водата за богатите им градини, с най-вкусните зеленчуци в Сирия, напоявани с чистата вода на базалтовите райони. След години е изграден яз. „Тафас” с обем над 1 милион куб.м. Спомените за строителството на този язовир напомнят за появилите се усложнения при направата на противофилтрационна траншея в основата. Изкопът прорязва плътното глинено покритие до базалтовата основа, появява се напорна вода. Дренажен канал в траншеята и изпомпване позволиха прекъсване на напорната филтрация.

На запад, в поречието на река Рагат са проучени и изградени през 80-те години язовирите „Гадир Бустан” и „Джесър Рагат”, а по-късно язовирите „Кодана” с проектант инж. Анна Станевска и „Мантара” с екип и ръководител инж. Георги Георгиев, с води от тях за водоснабдяване и напояване на богатите южни райони. Язовир „Мантара” е разположен в широка долина, характерно за базалтовите райони. Това определя голямата дължина от 4 километра на короната, с височина до 30 метра. Стената е каменонасипна с глинено ядро. Сирийската военна строителна организация вложи много старание и умение при изграждането на насипите. Постигната е необходимата стабилност и оформяне на откосите, със здравина и хубав вид. Особени заслуги има ръководителят инж. Ахмед Шамали.

Сгъстяване мрежата от язовири покрива планинския масив на Джебел Араб при Суеда. Тук са язовирите „Мушаннаф” за водоснабдяване с изградена подязовирна пречиствателна станция. По-късно срещу движение на насипа по сухия откос на стената е изготвен проект за затежнаване и укрепване на откоса. В района язовир „Шахба” е неуспешен. Изграден на мястото на съществуващ язовир от миналото, с езеро в порьозна базалтова основа, за кратко време водата от язовира филтрира в дълбочина. Причина са недостатъчните инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания в язовирното езеро.

Филтрация от язовирното езеро на яз. „Джебел Араб” по източните склонове на планината се установява непосредствено след първоначалното завиряване на язовира. Отново причините са недостатъчни инженерногеоложки проучвания. След случилото се, са установени филтрации по десния скат на долината през порьозните базалти от стари формации. Язовирът е проучен и изграден в края на 80-те години с височина 20 метра за обем 20 милиона куб.м. За пълненето вода има. Междувременно е била изградена и водопроводна мрежа за селищата след язовира. След установяване на филтрациите, за спасяване на язовира е приложено непопулярно техническо решение. Проектът е изготвен от инж. Георги Георгиев в началото на 90-те години. В язовирното езеро за изолиране на десния скат е проектирана и изградена предпазна каменнонасипна заливаема дига с глинено ядро и дължина 3,5 километра, по-ниска от височината на язовирната стена. Решението позволява задържане на вода в язовирното езеро в обем 7-8 милиона куб.м. Бавното заливане на дигата за изравняване нивата на водата от двете й страни се осигурява от 7 броя диафрагмени бетонови преливника по дължина на дигата, за преливане в двете посоки. При първоначалното запълване на язовирното езеро с вода, включително над нивото на дигата, и след спиране на притока, водата вътре в защитеното езеро се понижава и стабилизира на ниво преливници. Водата извън дигата по десния скат за кратко време филтрира в порьозните базалти. Задържане на определен обем вода в създадената ситуация е очевиден успех!

Язовир „Баб Ел Хадид” на североизток между Камишли и Малкие, със завирен обем от 23 милиона куб.м, претърпя авария. Язовирната стена е земнонасипна. В глината от льосов тип, при пресушаване е възможна поява на дълбоки пукнатини. За стената на яз. „Баб Ел Хадид” през горещо лято на 90-те години напречна пукнатина на билото при пълен язовир бе в основата на проявения воден прорив при короната с опасност от срязване на язовирната стена. Съобразителност и бързи действия на дежурния персонал по експлоатация предотвратяват голямата опасност. Остават дълбоки прорези по сухия откос на стената. Следват спешно източване на язовирното езеро и стабилизиране на стената с широк допълнителен насип от баластра по цялата дължина на сухия откос. Освен стабилност, това запазва в бъдеще и влагата на глиненото тяло.

Извършени са укрепителни работи със затежнаване на сухите откоси при яз. „Мансура” при Малкие, яз. „Караитен” и яз. „Фораклус” при Хомс. Проблеми има при язовирите „Сарут”, „Афамия B” и „Афамия C” в окръг Хама.

През 80-те и 90-те години на миналия век Дирекция „Язовири”, едновременно с проучване, проектиране и изграждане на нови язовири, продължава изпълнението на контрол и при необходимост извършва своевременни ремонти. В това време броят на влезлите в експлоатация малки и средни язовири надхвърля 150, всеки от тях полезен за местните жители и със свой принос в икономиката на страната. Технически анализ за 30-40 годишен период показва, че голяма част от изградените язовири са в добро състояние и изпълняват предназначението си. Жителите по места оценяват високо присъствието им, използват водите за водоснабдяване, напояване, рибовъдство.

При проучване и проектиране на по-големи язовири във вътрешността на страната участват и чуждестранни фирми. Швейцарска фирма проектира язовир „Растан”, с обем 240 милиона куб.м, като консултанти в строителството участват български инженери. По проект на руски фирми е изграден язовир „Нахр Кабир Шамали” при Латакия, модерно съоръжение с обем 140 милиона куб.м, с вода за водоснабдяване и напояване.

Екип на Дирекция язовири с ръководител инж.Георги Георгиев проектира малкия язовир "Халифе" между Хомс и Тартус, непосредствено до магистралата за Латакия. Водата се използва за напоявани площи засяти със зеленчуци и фъстъци. Интересна е историята на язовира. В началото на 80-те години, по искане на областния управител (мохафеза) на Тартус, Министерство на напояването изпрати екип от Дирекция язовири, по възможността за изграждане на язовир в района. Посрещнати приветливо, в последвалия разговор и разяснения по рисковете за играждане на малки язовири при сложните геоложки условия в планинската верига около гр.Тартус, посочено по-рано и това, че малък язовир не може да си позволи скъпи уплътнителни мероприятия с инжекционни завеси и водоплътни покрития, последва категорична реакция: "Област Тартус трябва да има язовир, както всеки областен район в Сирия" и това, че "екипът инженери от Дирекция язовири не трябва да напусне Тартус без набелязан язовир". Определен бе язовир "Халифе". Разположен е в долина приток на Нахр Кабир Жануби с височина 20м и завирен обем от 3,5 милиона куб.м. Обемът е ограничен от нивото на десния скат и наличие на минаващ петролопровод в края на язовирното езеро. Мощно глинено покритие по дънато на язовира осигурява водоплътност. По-късно в района са изградени, посочените вече, по-големи язовири "Абраш", "Тел Хош", "Мзейне", "Дрейкиш" със съответните уплътнителни мероприятия.

По български проекти и строителство от сирийски фирми са язовирите в района на Хасеке: яз. „Хасеке Запад”, яз. „Хасеке Изток” – двата запълвани чрез деривационен канал от изворите „Рас Ел Айн”, и яз. „Хабур” на река Хабур. Обемите им са до и над 100 милиона куб.м. Главни проектанти на язовирите са инж. Петър Петров, инж. Тодор Маринов, инж. Атанас Пищачев, участва инж. Железчо Железчев. В крайбрежния район по български проекти са изградени язовирите „Саура” (Снобар),  „Абраш”, „Мзейне”, „Тел Хош”.

Чуждестранна фирма проектира началните фази за язовир „Миданки” на река Африн, с обем 240 милиона куб.м. Работният проект и представителство на проекта при строителството е от български екип с ръководител инж. Минчо Иванов.

В периода след 2008 г. също по български проекти се изгражда язовир „Нахр Абиад” за обем 84 милиона куб.м, с проектант инж. Железчо Железчев, и реконструкция на авариралия язовир „Зейзун”, и двата близо до Джесър Шогур. И на двата обекта по време на строителството има българско присъствие като консултанти по проекта са инж. Георги Георгиев на яз. „Нахр Абиад”, а на яз. „Зейзун” – инж. Минчо Иванов и инж. Елка Карадимова.

На приток на река Аси при Даркуш, район Идлиб, екип на Дирекция язовири - Дамаск с инж.Георги Георгиев проектира яз. "Дуесад" със завирен обем 3,5 милиона м.куб. Язовирната стена с височина 30м е от баластра с глинено ядро. Проблеми при строителството от свличания на десния скат бяха преодолени. Изграденият язовир е стабилен. Освен за напояване на овошни градини, с водата и красивата си природа, язовирът привлича множество посетители.

Изложеното е съвсем недостатъчно да представи пълна картина за извършеното сътрудничество по проектиране и изграждане на малки и средни язовири и напоителни полета в Сирия. Всичко в един сравнително кратък период след 1966 г. Постигнатото е значително. Резултатите от замисленото първоначално сътрудничество са успешни. Помагаше българският опит, общите действия. Сирийските инженери продължиха започнатото с изготвяне на самостоятелни проекти, действаха успешно по контрол на експлоатацията с решения за корекции, ремонти. По-късно двустранните консултации продължиха. Заслуги в началото на 21-ви век има укрепналата Дирекция "Язовири", с особени изяви бе инж. Мохамед Дахан, по-късно определен като директор, както и инж. Махмуд, инж. Уалид Сааде, инж. Сухер, инж. геолог Събхи, инж. геолог Нумер Лутфи и техниците Мустафа Имам, Жорж Надер, Маруан Хабашие.

Всичко това радва нас, българите, участвали със своя опит в съвместните действия за проучване и изграждане на язовири и напоителни полета на Сирия, като част от дейността ни зад граница.

Годините са 2008 – 2011 г. По-рано бе споменато, че по български проект се строи язовир „Нахр Абиад” на едноименна река и реконструкция на авариралия язовир „Зейзун” с вода от река Асси, и двата в района на Джесър Шогур, окръзи Идлиб и Хама. И на двата обекта присъстват български консултанти по проекта – инж. Георги Георгиев, инж. Минчо Иванов и инж. Елка Карадимова.

Размирици! „Сили” в името на „доброто на хората”, в кавички, нападнаха и ограбиха взривните материали за каменната кариера на язовир „Нахр Абиад” и опожариха постройки на офиса на язовир „Зейзун”. Строителството на двата язовира през 2011 година бе спряно. Престъпно! От техническа гледна точка за запознатите е известно, че прекъсването на насипните работи е вредно, с опасни последици и трудно възстановяване. Забавяне влизането в експлоатация на язовирите е срещу очакването на хората за вода и загуба за икономиката. Преживявания имат и българските консултанти. Работата им е преустановена. На два пъти са спрени при пътувания по магистралата за Алеп след Джесър Шогур, автомобилът им джип Тойота е отвлечен, а те са оставени на пътя. Към какво са насочени всички тези действия? За състояние и политически анализи оставяме мнението на политиците. Уверени сме, че обстановката ще се нормализира, за съжаление разрушенията, раните, човешките страдания ще останат!

ИРАК

Българско участие има и в Ирак. С двустранен договор и участие на „Водно стопанство” България през 70-те години на миналия век е поет ангажимент за проучване и проектиране на пет язовира – три в подножието на високите планини на север и два в степта близо до границата с Йордания и Сирия. При договор за двуетапно проектиране бяха определени за възможни два язовира. Първият е яз. „Рутба” с проектант инж. Георги Георгиев, на широко суходолие в степта близо до град Рутба, със завирен обем 10 милиона куб.м. Язовирната стена е насипна с тяло от баластра и глинено ядро с дължина 700 м и височина 20 м. Оттокът на суходолието, с начало от Саудитска Арабия, е кратък, бурен, през зимния сезон и затова с много наноси. Информация по експлоатацията на язовира няма. Вторият язовир е „Дахок” на север, недалече от град Мосул. Язовирната стена е непосредствено над тесен каньон на долината от варовиков скален масив, силно окарстен. По тези съображения стената е изнесена пред каньона, в уширение на долината, с плътна основа. Язовирната стена е каменнонасипна с глинено ядро и гъбообразен преливник в язовирното езеро. Проектът и провежданите консултации при строителството са изцяло на инж. Минчо Иванов. Българско участие има в проекта за напоителна система „Хила Дивания” и моста на река Тигър. Ирак разполага със серия големи язовири на притоци на река Тигър, както и огромни ретензионни обеми – „Тартар” на Тигър и „Рамади” на Ефрат – за предпазване от заливане на площи, включително и столицата Багдад, както и за напояване. Гордост на севера е дъговата язовирна стена „Дукан” с височина и дължина по 100 метра и завирен обем от 7 милиарда куб.м по френски проект.

ЕТИОПИЯ

През 1985 г. инженерен екип бе отправен в Етиопия. Задачата включваше детайлно проучване на условията в техническа фаза за изграждане на два язовира и напоителна система по идейния проект на „Софралек” – Франция. Столицата Адис Абеба е на надморска височина 2600 м. Обектът предмет на проучване се намира на 200 км източно при надморска височина 800 м. Разположен е в близост до известния резерват „Ауаш”, обитаван от голямо разнообразие диви животни. Видяхме различни видове маймуни по короните на дърветата, семейни колонии глигани, стада от еленовидни животни (корекс). В река Ауаш и притоците се разхождат крокодили. Изключително красиви са видовете пъстроцветни папагали и малки пойни птици. Японски екип правеше филм за тях. Проектният източник на вода за язовирите са два притока на река Ауаш, пресичаща Етиопия и достигаща до Червено море. Долините и планинският масив на мястото за язовирите са от плътен, черен андезит. Площите на напоителната система са разположени в равнината непосредствено след язовирите, при условия характерни за саваната. На място бяха разкрити съществуващо бетоново водохващане, напоителен канал и напоително поле, изградени от италиански мисионери. Основна култура е висококачествен дълговлакнест памук с височина на стъблата до 3 метра. За съжаление отделни площи са изоставени поради засоляване. За проблема на почвите, отразен в предварителния проект, екип от почвоведи на Агрокомплект проведе детайлни проучвания. Резултатите бяха обобщени. За съжаление проектът не получи развитие.

И така, изложеният материал представя малка част на извършеното от българските инженерни кадри зад граница. Направеното е успешно, оценено, говори се за България.

Това е повод да се изкаже благодарност към всички участвали в полезното сътрудничество от двете страни на договорите.

инж. Георги Георгиев
м. Октомври 2012 г.