Язовири, напоителни системи – сътрудничество зад граница

СИРИЯ, ИРАК, ЕТИОПИЯ

Топъл, слънчев ден. Датата е 18.09.1966 година. Аерогара София. Близки, приятели, колеги изпращат сърдечно група инженери от ИПП „Водпроект”, специалисти в язовирно дело. След двучасов полет самолетът се приземява в Дамаск, Сирия. Горещо за сезона, при сухия климат – без проблеми. Вълнение в групата! Екип на Министерство на обществените строежи – Сирия, начело с д-р инж. Шафик Сафади, ни посреща приветливо.

В основата за изпращане на групата е Двустранният договор, сключен преди това между България и Сирия, за сътрудничество по проучване, проектиране и строителство на малки, средни язовири и напоителни полета.

В по-предни материали на BARRAGES.org /Язовири.орг/ вече бе споменато за опита на сирийската администрация, споделено от д-р инж. Шафик Сафади, френски възпитаник, да привлече френски фирми по язовирно дело по възможността за използване на водните ресурси на малките поречия в Сирия, целогодишно. Френските специалисти коректно отклоняват поканата и насочват вниманието на сирийските представители за „ползване опита на българските инженери”, признание за техническите възможности и авторитета на българите.

В хронология на последвалите дни се включва представяне на групата в Министерство на строежите, среща с колектива от млади сирийски инженери на дирекциите „Язовири” и „Напоителни системи”. За предстоящата работа, в Министерството бе изготвена схема за сформиране на съвместни екипи от български и сирийски инженери. Така се постави началото за дейността в двете дирекции. Бяха създадени пълен комплект специалисти в екипи от:

- Хидроинженери
o Инж. Здравко Симеонов – инж. Хазем Атаси
o Инж. Христо Марков – инж. Наурас
o Инж. Георги Георгиев /авторът/ – инж. Уалид Хайдари
- Геолози
o Инж. геол. Петър Мезинов
o Инж. геол. Георги Ваташки и сирийски геолози
o Инж. геол. Низар Хашми
o Инж. геол. Мънзар Константин
- Хидролог
o Инж. Григор Конов
- Техници по измервания
o Радко Крънчев
o Илия Гьопсов
- Машинен инженер по строителни машини
o Инж. Христо Жейнов
- Мелиоратори
o Инж. Христо Дончев – инж. Азис Габан
- Инженер по организация на строителството
o Инж. Петко Благоев

По-късно бе утвърден за ръководител на екипа инж. Койчо Коджейков. Всички български специалисти се определяха като експерти.

По това време, непосредствено след войната от 1967 г., в Дирекция „Язовири” се включи успешно инж. Салах Карадамур, получил образованието си в Германия и пристигнал в Сирия, по-късно установен като директор на Дирекция „Язовири”.

В края на 60-те години Дирекция „Язовири” прие от българска страна и инж. Петър Пъпанов. Завършил Инженерно-строителен институт в София, той специализира и защитава докторска дисертация по хидрология в Норвегия. Преминал през Института по Хидротехника и мелиорации в София и по-късно „Агропроект”, той пристига в Дамаск и успява за кратко време да се наложи с богати инженерни познания. Оценен е високо от сирийската администрация и след прекъсване през годините, отново е поканен и включен като експерт в Министерство на напояването. Присъствието му продължава и през 2012 година.

От преди 1966 година в сирийската администрация в град Хомс вече беше заангажиран инж. Хрант Съраян – инженер с богат опит, приложен по редица обекти в района на Хомс и активно съдействал по сключване на двустранния договор.

Като начало сирийската администрация, с участие лично на д-р Шафик Сафади, не бяха пропуснали изготвянето на работна програма по схема за възможни първи обекти на територията на цяла Сирия.

И така, предстоеше отпътуване на готовите екипи по няколко лъча с център Дамаск и различни направления из Сирия, в условия, отличаващи се от тези в България.

По предварителна начална информация и видяното при пътуванията, представата за Сирия се обогатяваше.

СИРИЯ

Територията на Сирия е с площ близо два пъти по-голяма от тази на България. Разположена е на източния бряг на Средиземно море, като навлиза в степните райони на изток и достига плодородните тераси на реките Ефрат и Тигър. Географското разположение и релефни особености определят няколко зони. Влиянието на Средиземно море, аналогично на това в южните райони на Гърция, Италия, Франция, Испания, Малта формира средиземноморския климат в крайбрежния район, на ивица с ширина повече от 100 километра в сушата и преминаваща на изток в степната област с вътрешно-континентален климат. Годишните валежи от 1000-2000 мм до морето достигат едва 100 мм в степта. Въпреки оскъдните валежи, степта с малкото влага за кратко през зимния сезон се покрива с тревна растителност, храна за стадата на бедуините. Отличава се североизточния район на Сирия, между реките Ефрат и Тигър – „Джазире”, с валежи достигащи 600 мм, където е и богатата житница на Сирия.

Поглед върху георгафската карта на Сирия, показва разположение на населените места предимно в плодородните: средиземноморска зона, по долеината на р.Ефрат и в крайния североизток. В линия, с направление от юг на север, на разстояние 80-100км паралелно от морския бряг, са подредени големите градове. От столицата Дамаск на север през гр.Хомс и гр.Хама преминава магистрала и достига на 340км гр.Алеп. В същата линия на 100км южно от Дамаск на границата с Йордания е гр.Дераа. В юга са градовете Кнетра и Суеда. На морския бряг от гр.Тартус, на север през гр.Банияс, магистрала достига след 90-тия километър гр.Латакия. В долината на Ефрат са големите земеделски центрове с гр.Ракка и гр.Дер ез Зор, а на североизток градовете Хасеке и Камишли.

Релефът на територията на Сирия включва планинската верига в крайбрежния район – „Джебел Алауи”, на север от Тартус до Латакия и Касап, като продължение на високата Ливанска верига. Впечатляваща е гледката към Ливанската верига, с надморска височина до 3090 м, откриваща се при излизане от град Хомс по магистралата към Дамаск. В тази част високите върхове на веригата са със снежна покривка в дълъг период на годината. Тук е и „кедровата гора”, символ на Ливан. Планинската верига в Сирия продължава като Антиливанска, разделена с долината Бекаа от Ливанската верига, и достига на юг планината Джебел Шейх (Хермон) с надморска височина над 2800 метра, също задълго със сняг по върховете. Южният склон на Джебел Шейх достига до „Голанските възвишения”. Същите, погледнати от запад, със стръмно изкачване от река Йордан и езерото Тиберия (Галилея) с надморска височина минус 240 метра, достигат височина 1100-1200 метра, което ги определя като възвишения. Освен плодородни, „Голанските възвишения” имат особено стратегическо значение за района. Още на изток следва планинският масив Джебел Араб при Суеда и планинската верига от Дамаск на североизток до центъра на сирийската степ при Палмира и продължението й до Ефрат. Тази планинска верига е разделена на отделни планини със свои наименования: „Джебел Думар” до Дамаск, „Джебел Руак” при разклона за Багдад и „Джебел Барде” при разклона за Хомс. Степта е слабо хълмиста и предимно равнинна.

Речната мрежа е в пряка връзка с релефа и валежните зони. Големите реки в централната и североизточната част на Сирия – Ефрат и Тигър, навлизат в страната с регулиран отток от каскадите на поредицата мега язовири в Турция, с обеми достигащи за някои от тях по 30-40 милиарда куб.м. Междуправителствена спогодба предоставя определен обем от вода за Сирия и Ирак. Гордост на Сирия е язовирът „Саура” (Табка) при Ракка със завирен обем 14 милиарда куб.м и по-малкия язовир „Тишрин” над язовир „Саура” с обем над 1 милиард куб.м, енергиен, с езеро достигащо турската граница. Голяма по значимост от вътрешните реки е река Асси (Оронто) –  („Обърната река”) с начало от Антиливанската верига и направление на север. По поречието й са язовир „Растан” (240 милиона куб.м) – перла на хидротехническите съоръжения в Сирия, и язовир „Махарде” (50 милиона куб.м). Големи вътрешни язовири: са язовир „Миданки” на река Африн на север; язовирите в крайбрежния район яз. „Нахр Кабир Шамали”, яз. „Саура” (Снобър), яз. „Абраш”, яз. „Мзейне”, яз. „Тел Хош” – язовири с обеми до и над 100 милиона куб.м. На юг по поречието на река Рагат при Кнетра са изградени яз. „Мантара”, яз. „Кодана”, яз. „Гадир Бустан”, яз. „Джесър Рагат” – всеки с обем до и над 10 милиона куб.м. Особено полезен за язовирите в района на Кнетра е д-р инж. Арсан, директор на местната дирекция на Министерство на напояването.

Геоложкият строеж на територията на Сирия е изключително разнообразен и изисква особено внимание при проучване за хидротехнически съоръжения. Планинската верига в крайбрежния район и веригите Каламун и Джебел Шейх на юг са изградени от стари варовикови формации, в много от случаите силно окарстени. Изобилстват карстови извори в подножието на скалния масив в крайбрежния район – изворът „Син” при град Баняс с дебит 7-12 куб.м/сек, извори по морското дъно при Тартус и извори в долината „Ел Гааб”. На юг е познат големият карстов извор „Баняс” в полите на Джебел Шейх близо до река Йордан. На север е изворът при Катана, използван за водоснабдяване. Карстовите извори на река Барада при курорта Забадани и изворите „Айн Фидже” и „Айн Хадр” в тесния пролом по течението на реката с дебити 10-20 куб.м/сек, осигуряват питейна вода на селищата в района, включително Дамаск, известен като най-старият в света съществуващ до днес град-столица. В южния район при Кнетра и Суеда, в централна Сирия на запад от Хомс и далече на североизток при Камишли се разкриват базалтови покрития, някои по-стари, порьозни, като тези при Суеда, други – кватернерни, плътни, като тези при Кнетра, Хомс, Камишли.

За условията на средиземноморския и вътрешноконтинентален климат на релефа и валежите съответстват растителност, залесеност, селскостопански култури. Разнообразието е изключително голямо. Житни култури се отглеждат на изток при Хасеке – Камишли, по долината на река Ефрат след язовир „Саура” при Ракка, в централна Сирия и южно от Алеп, на запад от Хама в долините „Ашарне” и „Ел Гааб”, на юг на платото „Хоран” при Дераа. Истинско богатство са огромните масиви на маслинови насаждения в северозападна Сирия, при Африн, Идлиб, Алеп, Джесър Шогур, както и из целия крайбрежен район от Латакия до Тартус. По-нови, значителни по размер маслинови масиви са разположени на юг при Дераа и Кнетра. Врязаните в планината долини на крайбрежния район са богатата цитрусова градина на Сирия с портокали, мандарини, лимони. Топлият климат при брега позволява оранжерийното целогодишно отглеждане на зеленчуци. Картината на планините се допълва от значителни площи с иглолистна, средиземноморска растителност. По отделни райони са разположени масиви от овощни насаждения – череши, ябълки, круши, сливи, смокини, райски ябълки, нар, грозде, видове ядки (фъстъци, бадеми, шам-фъстък). В съвременните условия помага държавната организация и насърчаване на селското стопанство. Земята е плодородна и жадна за вода. Многократно са се увеличили поливните площи. Така също особено развито е скотовъдството, птицевъдството, риборазвъждането. На изток са разположени петролните кладенци с петролопроводи до брега на Средиземно море.

Неравномерното разпределение на валежите през годината и обичта към водата са предопределили желанието на хората за пестеливо ползване на наличните водни ресурси. Гордост на град Хама са „водните колелета”, повдигали водата от река Асси (Оронто) за напояване, изградени през 12-13 век и съхранени въртящи се и сега за атракция. Известни са деривационните напоителни канали при Селемие, напоителните канали по терасите на река Ефрат, многото подземни канали в степните райони, използвани и до момента, изградени с високо инженерно умение за улавяне на подземни води. Умение е проявено при изграждане на вкопаните в земята и облицовани с гранит или базалт големи резервоари за питейна вода в Расафе, в Босра, Цитаделата на Алеп, крепостта „Салах Ал Дин”. Истинска гордост е язовир „Барде” до едноименната планина, известен като „Римският язовир”, изграден преди повече от 2000 години в центъра на степта, близо до кръстовището на пътя Дамаск-Палмира и Хомс-Багдад. Язовирната стена е от масивна зидария, добре запазена, с дължина 120-130 метра и височина 12-14 метра. За съжаление язовирното езеро с обем от 5 милиона куб.м е запълнено изцяло през годините с наноси.

Разположението на Сирия със своите природни дадености е привличало вниманието и желанието на външни сили в отделни периоди за трайно настаняване по земите на страната. През териториите й в течение на вековете са преминали: набатейци, римляни, кръстоносци, турци, французи. Останали са множество съхранени археологични строежи, като: перлата на Сирия – „Палмира” на Зенобия в центъра на степта, „Расафе” при Ракка, „Афамия” в долината „Ел Гааб” – Хама, амфитеатърът и сградите на „Босра” в равнинни условия при Дераа, „Шахба” при Суеда, цитаделата на Дамаск, цитаделата на Алеп, Рицарският замък „Калает Ел Хасан” (Краг дьо Шевалие) между Хомс и Тартус, замъкът „Маркаб” при Баняс, крепостта „Салах Ал Дин”, строежите на Ебла от преди няколко хиляди години със запазени пещи за глинени плочки с клинообразно писмо до магистралата за Алеп, „Угарит” при Латакия. Неизброими са други запазени строежи. Сирия се радва на природните си и археологични богатства, обект за целогодишен туристически интерес и възможности за значително развитие в бъдеще.

И така, октомври 1966 г. Готовите съвместни екипи от Дирекция „Язовири” при Министерство на строежите, потеглиха в различни направления. Картовият материал бе оскъден. Ползваха се предимно едромащабни карти (1:200 000, 1: 25 000) и огледи на набелязаните места. Първоначално се извършваха ограничени проучвания и измервания. По-късно те се разширяваха.

В крайбрежния район екипът с инж. Здравко Симеонов набеляза един от първите малки язовири за района – яз. „Белиоран” за 15 милиона куб.м, в борова гора непосредствено до международния път и пътя за морския курорт при Рас Ел Басит. По-късно, от видяното на снимки, природата и язовира се оприличаваха като част от Швейцария. Язовирната стена е насипен тип, преливното съоръжение е тип „траншеен” с необлицован бързоток. Използва се за водоснабдяване и напояване. Изградена е пречиствателна станция за питейни води с проектант инж. Мари Съраян, дъщеря на инж. Хрант Съраян. На юг от Латакия е набелязан язовирът „Хафе”. В тесния каньон на долината е изградена бетонова стена с ниски земнонасипни диги в крилата. Водата е за водоснабдяване. По на юг е язовир „Сафаркие” със стена насипен тип и изграден отбивен тунел за строителните води и основен изпускател.

Екипите на юг набелязаха в началото язовир „Дераа изток” за 15 милиона куб.м, земнонасипна язовирна стена, ръководител инж. Христо Марков. По-късно, поради изграждане на серия язовири във водосбора по деретата на „Джебел Араб” и недостига на вода, за пълнене езерото на яз. „Дераа изток” е изградена помпена станция на няколко стъпала с води от извора „Мизериб” и едноименното езеро. При Кнетра се разработи предварително започнатият яз. „Рухине” с обем едва 0,2 милиона куб.м, малък за оттока на река „Рагат”. Това е времето на войната от 1967 г. По-късно язовирът е надвишен.

Интересно начало предложи направлението в централната част на степта. Определени бяха язовирите „Слейм” и „Згагие” близо до Палмира. Язовирите са с обеми по 0,2 – 0,3 милиона куб.м, насипен тип. Сухите долини първоначално предизвикаха неувереност за възможен строеж на язовири. Огледи и анкети установиха, че все пак отток има за кратко време през валежния зимен сезон, за съжаление с много твърди наноси. Година по-късно, при посещение на посочените язовири, вече с вода в язовирните езера, установихме отседнали в близост множество бедуини със стадата си. Всичко заради водата.

Северно от планинската верига при Палмира, на изток от Селемие, бе проучен един от първите в района язовири „Абу Фаяд”. Тук пасищата са значително по-добри. В района има изградени серия дълбоки държавни кладенци за питейна вода. Водата обаче е засолена. При посещението по-късно на района, на разстояние повече от 30 км от яз. „Абу Фаяд”, присрещнати бедуини с трактори и цистерни обясниха, че взимат от сладката вода на язовира за стадата си. Засолената вода от кладенците не се харесвала. Водещият екипа на Дирекция „Язовири” д-р инж. Шафик Сафади остана видимо доволен. Целта за осигуряване на сладка питейна вода в степта посредством изграждане на язовири се радваше на успех.

В централната част на степта е изграден язовир „Жбаб Шагра”. Стената му е от насипен тип. Заради филтрации, основата на сухия откос по-късно бе дренирана и затежнена. На изток в широки долини са язовирите „Уар” и „Суаб”. На североизток, при Камишли, са проучени и изградени яз. „Жерахе”, яз. „Баб Ел Хадид” и яз. "Джуадие", всеки с повече от 10 милиона куб.м, тип земнонасипни. По-късно в близост до Малкие е проучен язовир „Сафан” за 40 милиона куб.м, замислен като земнонасипен с участие на инж. Мохиедин Шейхани, български възпитаник. След години типът на язовирната стена е заменен и стената е изградена като каменонасипна с глинено ядро. Проектът в този вид е изготвен с активното участие на инж. Мажед Дауд. Изградени са още: яз. "Машук", яз. "Мансура", яз. "Хакмие". Интересно решение предложи екипът инж. Георги Георгиев и инж. Уалид Хайдари за изграждане на язовир „Шахба” на река Куек, на 30 км северно от град Алеп. Завиреният обем първоначално е 16 милиона куб.м, осигуряващ вода за напояване на площи по долината на реката за зеленчуковите градини и изключително полезен с ретензиране (задържане) високите води на река Куек и предотвратяване на ежегодни заливания на квартали и централната част на град Алеп. В същото време продължава проучването и изграждането на язовири в района на град Хомс с участието на инж. Хрант Съраян. От сирийска страна, с особени заслуги бе инж. Набил Сааде. В Хомс активна роля в проучването и проектирането играе силният колектив на Дирекция „Хидравлични изследвания”. С особен авторитет в дирекцията се наложи инж. Анна Станевска и от сирийска страна инж. Усама и инж. Нур.

С течение на времето колективите на дирекциите „Язовири” и „Напоителни системи” променят инженерния си състав. Проучването на малки и средни язовири продължава. Дейността преминава към новосъздаденото Министерство на напояването. В това време укрепва колектива на Дирекция „Язовири” в Латакия. Всеотдаен е инж. Аюб Ел Хадж. По-късно има промени и в Министерство на напояването в Дамаск, като част от началните екипи от 1966 г. са възстановени. Броят на язовирите расте. Проучени и изградени са язовири на юг, в района на Дераа: яз. „Шейх Мескин” с обем 15 милиона куб.м на река Аррам при селището Шейх Мескин. Геоложката основа е базалт. Поради слабо изразеното речно корито в базалта стената е дълга и ниска, тип земнонасипна. В близост, по-надолу са язовирите „Ибта 1” и „Ибта 2” с общ обем 4 милиона куб.м, земнонасипни. След изграждането им през 80-те години и суха година, язовирите в района остават полупразни. Тогава група местни жители се отправят в Министерство на напояването с молба: „Искаме вода в язовирите!” – всичко от любов към водата за богатите им градини, с най-вкусните зеленчуци в Сирия, напоявани с чистата вода на базалтовите райони. След години е изграден яз. „Тафас” с обем над 1 милион куб.м. Спомените за строителството на този язовир напомнят за появилите се усложнения при направата на противофилтрационна траншея в основата. Изкопът прорязва плътното глинено покритие до базалтовата основа, появява се напорна вода. Дренажен канал в траншеята и изпомпване позволиха прекъсване на напорната филтрация.

На запад, в поречието на река Рагат са проучени и изградени през 80-те години язовирите „Гадир Бустан” и „Джесър Рагат”, а по-късно язовирите „Кодана” с проектант инж. Анна Станевска и „Мантара” с екип и ръководител инж. Георги Георгиев, с води от тях за водоснабдяване и напояване на богатите южни райони. Язовир „Мантара” е разположен в широка долина, характерно за базалтовите райони. Това определя голямата дължина от 4 километра на короната, с височина до 30 метра. Стената е каменонасипна с глинено ядро. Сирийската военна строителна организация вложи много старание и умение при изграждането на насипите. Постигната е необходимата стабилност и оформяне на откосите, със здравина и хубав вид. Особени заслуги има ръководителят инж. Ахмед Шамали.

Сгъстяване мрежата от язовири покрива планинския масив на Джебел Араб при Суеда. Тук са язовирите „Мушаннаф” за водоснабдяване с изградена подязовирна пречиствателна станция. По-късно срещу движение на насипа по сухия откос на стената е изготвен проект за затежнаване и укрепване на откоса. В района язовир „Шахба” е неуспешен. Изграден на мястото на съществуващ язовир от миналото, с езеро в порьозна базалтова основа, за кратко време водата от язовира филтрира в дълбочина. Причина са недостатъчните инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания в язовирното езеро.

Филтрация от язовирното езеро на яз. „Джебел Араб” по източните склонове на планината се установява непосредствено след първоначалното завиряване на язовира. Отново причините са недостатъчни инженерногеоложки проучвания. След случилото се, са установени филтрации по десния скат на долината през порьозните базалти от стари формации. Язовирът е проучен и изграден в края на 80-те години с височина 20 метра за обем 20 милиона куб.м. За пълненето вода има. Междувременно е била изградена и водопроводна мрежа за селищата след язовира. След установяване на филтрациите, за спасяване на язовира е приложено непопулярно техническо решение. Проектът е изготвен от инж. Георги Георгиев в началото на 90-те години. В язовирното езеро за изолиране на десния скат е проектирана и изградена предпазна каменнонасипна заливаема дига с глинено ядро и дължина 3,5 километра, по-ниска от височината на язовирната стена. Решението позволява задържане на вода в язовирното езеро в обем 7-8 милиона куб.м. Бавното заливане на дигата за изравняване нивата на водата от двете й страни се осигурява от 7 броя диафрагмени бетонови преливника по дължина на дигата, за преливане в двете посоки. При първоначалното запълване на язовирното езеро с вода, включително над нивото на дигата, и след спиране на притока, водата вътре в защитеното езеро се понижава и стабилизира на ниво преливници. Водата извън дигата по десния скат за кратко време филтрира в порьозните базалти. Задържане на определен обем вода в създадената ситуация е очевиден успех!

Язовир „Баб Ел Хадид” на североизток между Камишли и Малкие, със завирен обем от 23 милиона куб.м, претърпя авария. Язовирната стена е земнонасипна. В глината от льосов тип, при пресушаване е възможна поява на дълбоки пукнатини. За стената на яз. „Баб Ел Хадид” през горещо лято на 90-те години напречна пукнатина на билото при пълен язовир бе в основата на проявения воден прорив при короната с опасност от срязване на язовирната стена. Съобразителност и бързи действия на дежурния персонал по експлоатация предотвратяват голямата опасност. Остават дълбоки прорези по сухия откос на стената. Следват спешно източване на язовирното езеро и стабилизиране на стената с широк допълнителен насип от баластра по цялата дължина на сухия откос. Освен стабилност, това запазва в бъдеще и влагата на глиненото тяло.

Извършени са укрепителни работи със затежнаване на сухите откоси при яз. „Мансура” при Малкие, яз. „Караитен” и яз. „Фораклус” при Хомс. Проблеми има при язовирите „Сарут”, „Афамия B” и „Афамия C” в окръг Хама.

През 80-те и 90-те години на миналия век Дирекция „Язовири”, едновременно с проучване, проектиране и изграждане на нови язовири, продължава изпълнението на контрол и при необходимост извършва своевременни ремонти. В това време броят на влезлите в експлоатация малки и средни язовири надхвърля 150, всеки от тях полезен за местните жители и със свой принос в икономиката на страната. Технически анализ за 30-40 годишен период показва, че голяма част от изградените язовири са в добро състояние и изпълняват предназначението си. Жителите по места оценяват високо присъствието им, използват водите за водоснабдяване, напояване, рибовъдство.

При проучване и проектиране на по-големи язовири във вътрешността на страната участват и чуждестранни фирми. Швейцарска фирма проектира язовир „Растан”, с обем 240 милиона куб.м, като консултанти в строителството участват български инженери. По проект на руски фирми е изграден язовир „Нахр Кабир Шамали” при Латакия, модерно съоръжение с обем 140 милиона куб.м, с вода за водоснабдяване и напояване.

Екип на Дирекция язовири с ръководител инж.Георги Георгиев проектира малкия язовир "Халифе" между Хомс и Тартус, непосредствено до магистралата за Латакия. Водата се използва за напоявани площи засяти със зеленчуци и фъстъци. Интересна е историята на язовира. В началото на 80-те години, по искане на областния управител (мохафеза) на Тартус, Министерство на напояването изпрати екип от Дирекция язовири, по възможността за изграждане на язовир в района. Посрещнати приветливо, в последвалия разговор и разяснения по рисковете за играждане на малки язовири при сложните геоложки условия в планинската верига около гр.Тартус, посочено по-рано и това, че малък язовир не може да си позволи скъпи уплътнителни мероприятия с инжекционни завеси и водоплътни покрития, последва категорична реакция: "Област Тартус трябва да има язовир, както всеки областен район в Сирия" и това, че "екипът инженери от Дирекция язовири не трябва да напусне Тартус без набелязан язовир". Определен бе язовир "Халифе". Разположен е в долина приток на Нахр Кабир Жануби с височина 20м и завирен обем от 3,5 милиона куб.м. Обемът е ограничен от нивото на десния скат и наличие на минаващ петролопровод в края на язовирното езеро. Мощно глинено покритие по дънато на язовира осигурява водоплътност. По-късно в района са изградени, посочените вече, по-големи язовири "Абраш", "Тел Хош", "Мзейне", "Дрейкиш" със съответните уплътнителни мероприятия.

По български проекти и строителство от сирийски фирми са язовирите в района на Хасеке: яз. „Хасеке Запад”, яз. „Хасеке Изток” – двата запълвани чрез деривационен канал от изворите „Рас Ел Айн”, и яз. „Хабур” на река Хабур. Обемите им са до и над 100 милиона куб.м. Главни проектанти на язовирите са инж. Петър Петров, инж. Тодор Маринов, инж. Атанас Пищачев, участва инж. Железчо Железчев. В крайбрежния район по български проекти са изградени язовирите „Саура” (Снобар),  „Абраш”, „Мзейне”, „Тел Хош”.

Чуждестранна фирма проектира началните фази за язовир „Миданки” на река Африн, с обем 240 милиона куб.м. Работният проект и представителство на проекта при строителството е от български екип с ръководител инж. Минчо Иванов.

В периода след 2008 г. също по български проекти се изгражда язовир „Нахр Абиад” за обем 84 милиона куб.м, с проектант инж. Железчо Железчев, и реконструкция на авариралия язовир „Зейзун”, и двата близо до Джесър Шогур. И на двата обекта по време на строителството има българско присъствие като консултанти по проекта са инж. Георги Георгиев на яз. „Нахр Абиад”, а на яз. „Зейзун” – инж. Минчо Иванов и инж. Елка Карадимова.

На приток на река Аси при Даркуш, район Идлиб, екип на Дирекция язовири - Дамаск с инж.Георги Георгиев проектира яз. "Дуесад" със завирен обем 3,5 милиона м.куб. Язовирната стена с височина 30м е от баластра с глинено ядро. Проблеми при строителството от свличания на десния скат бяха преодолени. Изграденият язовир е стабилен. Освен за напояване на овошни градини, с водата и красивата си природа, язовирът привлича множество посетители.

Изложеното е съвсем недостатъчно да представи пълна картина за извършеното сътрудничество по проектиране и изграждане на малки и средни язовири и напоителни полета в Сирия. Всичко в един сравнително кратък период след 1966 г. Постигнатото е значително. Резултатите от замисленото първоначално сътрудничество са успешни. Помагаше българският опит, общите действия. Сирийските инженери продължиха започнатото с изготвяне на самостоятелни проекти, действаха успешно по контрол на експлоатацията с решения за корекции, ремонти. По-късно двустранните консултации продължиха. Заслуги в началото на 21-ви век има укрепналата Дирекция "Язовири", с особени изяви бе инж. Мохамед Дахан, по-късно определен като директор, както и инж. Махмуд, инж. Уалид Сааде, инж. Сухер, инж. геолог Събхи, инж. геолог Нумер Лутфи и техниците Мустафа Имам, Жорж Надер, Маруан Хабашие.

Всичко това радва нас, българите, участвали със своя опит в съвместните действия за проучване и изграждане на язовири и напоителни полета на Сирия, като част от дейността ни зад граница.

Годините са 2008 – 2011 г. По-рано бе споменато, че по български проект се строи язовир „Нахр Абиад” на едноименна река и реконструкция на авариралия язовир „Зейзун” с вода от река Асси, и двата в района на Джесър Шогур, окръзи Идлиб и Хама. И на двата обекта присъстват български консултанти по проекта – инж. Георги Георгиев, инж. Минчо Иванов и инж. Елка Карадимова.

Размирици! „Сили” в името на „доброто на хората”, в кавички, нападнаха и ограбиха взривните материали за каменната кариера на язовир „Нахр Абиад” и опожариха постройки на офиса на язовир „Зейзун”. Строителството на двата язовира през 2011 година бе спряно. Престъпно! От техническа гледна точка за запознатите е известно, че прекъсването на насипните работи е вредно, с опасни последици и трудно възстановяване. Забавяне влизането в експлоатация на язовирите е срещу очакването на хората за вода и загуба за икономиката. Преживявания имат и българските консултанти. Работата им е преустановена. На два пъти са спрени при пътувания по магистралата за Алеп след Джесър Шогур, автомобилът им джип Тойота е отвлечен, а те са оставени на пътя. Към какво са насочени всички тези действия? За състояние и политически анализи оставяме мнението на политиците. Уверени сме, че обстановката ще се нормализира, за съжаление разрушенията, раните, човешките страдания ще останат!

ИРАК

Българско участие има и в Ирак. С двустранен договор и участие на „Водно стопанство” България през 70-те години на миналия век е поет ангажимент за проучване и проектиране на пет язовира – три в подножието на високите планини на север и два в степта близо до границата с Йордания и Сирия. При договор за двуетапно проектиране бяха определени за възможни два язовира. Първият е яз. „Рутба” с проектант инж. Георги Георгиев, на широко суходолие в степта близо до град Рутба, със завирен обем 10 милиона куб.м. Язовирната стена е насипна с тяло от баластра и глинено ядро с дължина 700 м и височина 20 м. Оттокът на суходолието, с начало от Саудитска Арабия, е кратък, бурен, през зимния сезон и затова с много наноси. Информация по експлоатацията на язовира няма. Вторият язовир е „Дахок” на север, недалече от град Мосул. Язовирната стена е непосредствено над тесен каньон на долината от варовиков скален масив, силно окарстен. По тези съображения стената е изнесена пред каньона, в уширение на долината, с плътна основа. Язовирната стена е каменнонасипна с глинено ядро и гъбообразен преливник в язовирното езеро. Проектът и провежданите консултации при строителството са изцяло на инж. Минчо Иванов. Българско участие има в проекта за напоителна система „Хила Дивания” и моста на река Тигър. Ирак разполага със серия големи язовири на притоци на река Тигър, както и огромни ретензионни обеми – „Тартар” на Тигър и „Рамади” на Ефрат – за предпазване от заливане на площи, включително и столицата Багдад, както и за напояване. Гордост на севера е дъговата язовирна стена „Дукан” с височина и дължина по 100 метра и завирен обем от 7 милиарда куб.м по френски проект.

ЕТИОПИЯ

През 1985 г. инженерен екип бе отправен в Етиопия. Задачата включваше детайлно проучване на условията в техническа фаза за изграждане на два язовира и напоителна система по идейния проект на „Софралек” – Франция. Столицата Адис Абеба е на надморска височина 2600 м. Обектът предмет на проучване се намира на 200 км източно при надморска височина 800 м. Разположен е в близост до известния резерват „Ауаш”, обитаван от голямо разнообразие диви животни. Видяхме различни видове маймуни по короните на дърветата, семейни колонии глигани, стада от еленовидни животни (корекс). В река Ауаш и притоците се разхождат крокодили. Изключително красиви са видовете пъстроцветни папагали и малки пойни птици. Японски екип правеше филм за тях. Проектният източник на вода за язовирите са два притока на река Ауаш, пресичаща Етиопия и достигаща до Червено море. Долините и планинският масив на мястото за язовирите са от плътен, черен андезит. Площите на напоителната система са разположени в равнината непосредствено след язовирите, при условия характерни за саваната. На място бяха разкрити съществуващо бетоново водохващане, напоителен канал и напоително поле, изградени от италиански мисионери. Основна култура е висококачествен дълговлакнест памук с височина на стъблата до 3 метра. За съжаление отделни площи са изоставени поради засоляване. За проблема на почвите, отразен в предварителния проект, екип от почвоведи на Агрокомплект проведе детайлни проучвания. Резултатите бяха обобщени. За съжаление проектът не получи развитие.

И така, изложеният материал представя малка част на извършеното от българските инженерни кадри зад граница. Направеното е успешно, оценено, говори се за България.

Това е повод да се изкаже благодарност към всички участвали в полезното сътрудничество от двете страни на договорите.

инж. Георги Георгиев
м. Октомври 2012 г.

Честит рожден ден на инж.Георги Георгиев!

Днес честитим рожденния ден на основателя на BARRAGES.org инж.Георги Георгиев! Пожелаваме му здраве и жизненост, за да продължи проекта BARRAGES.org в името на българската технократска мисъл и постиженията на българските хидро проектанти. Честит рожден ден! BARRAGES.org

НАЧАЛОТО

           Месец март 1959 година. Произведен е нов випуск на инженерни кадри от Хидротехническия факултет на Инженерно строителния институт ( ИСИ ). Випуски има в предни години, има и в следващите.

           На 13 март 1959 година, в зала 121-ва на ИСИ, деканът на хидротехническия факултет, проф. Върбанов, отправи топли думи към випуск ”59 и пожела успешни изяви като специалисти. Скромно! Вълнуващо!

           По това време, хидротехническият факултет заемаше значителен, важен дял от учебната дейност на ИСИ. Съставът отговаряше на изискванията по държавна програма за развитие. Във випуска: една група ХЕС, три групи ХМС, две групи ВК, бяха обединени с обща учебна програма, разширена в отделни предмети по специалности. Реномирани преподаватели и асистенти ръководеха учебния процес. Дълъг е техният списък. Може да се посочат с умението и авторитета: проф. Квартирников, Аркади Стоянов, Иван Малчев, проф. Станчев, проф. Радославов, проф. Байданов, проф. Велев проф., Боянов, Григоров, проф.Върбанов, проф.Колев, проф. Цурински, асистентите: инж.Л.Котов, инж. Н.Радев, инж. Н.Николов, инж. Карамански, инж. Козарев, по-късно изявени професори.

          Периодът на 1959 г. – 1960 г., съвпада с грандиозна държавна програма за разгърнато язовирно и мелиоративно строителство. Проектантските институти „Енергопроект” и „Водоканалпроект” погълнаха част от завършилите специалисти на випуска. Група от 30 млади инженери на трите специалности, бяха назначени в ИПП „Водпроект”. По това време, в началото на 60-те години, институтът наброяваше повече от 2000 служители. Структурата обединяваше: Дирекциите „ Инженерно геоложки и хидрогеоложки проучвания”, „Водостопански и  хидроложки проучвания”, „Напоителни системи”. Последната бе разделена на Отдели – „Северна България” и „Южна България” и по-късно с обособени Отдел „Помпени станции” и Отдел „Язовири”. В Отдел „Язовири”, освен групата по хидротехническа част, съществуваха групи по Земна механика, Бетон, Организация на строителството.

          Централното ръководство на ИПП „Водпроект” обитаваше сградата на ул. „Стефан Караджа” 10 с инж. Леков, инж.Наньо Статев, инж. Благой Узунов, инж. Стамен Стаменов. В същата сграда действаше и екипът на контролни, висококвалифицирани инженери, част от тях завършили образованието си в Белгия, Германия. Това са: инж. Митков, инж. Каладжиев, инж. Кавлаков, инж. Стоицев, инж. Н. Пеев, инж. Л. Русев.

          Дирекция „Напоителни системи” ползваше сградата на бул. „П. Славейков” 15. Директорът -инж. Иван Къдринов по това време, умело ръководеше колектива по изпълнение на отговорни задачи. В ръководствата на двата отдела преминаха изявени специалисти в областта „Напояване”, „Отводняване”, „Язовири”: инж. Ив. Мангъров, инж. Тодор Ташев, инж. Атанас Джонджуров, инж. Васил Наумов, инж. Василка Петкова. Колективите по обекти се ръководеха от главни проектанти. С особени изяви, може да се посочат: инж. Дино Симеонов, инж. Хитров, инж. Вл. Михайлов, инж. Керемидчиев, инж. Найден Динов, инж. Христо Дончев, инж. Кокоев, инж. Мирчо Димитров.

          Обектите покриваха цялата територия на България. Полетата северно от Стара планина, с начало на запад от Видин, през районите на Лом, Враца, Плевен, Ловеч, Търново, Русе, Търговище, Разград, Шумен, достигат до Силистра, Варна и морето.

          Всеки един от обектите, по предназначение и параметри, има своя история, своя хронология на проучване, проектиране, строителство. Към всеки един обект са свързани колективи от инженерно технически кадри. Невъзможно е с кратка информация да бъде отразена цялата дейност. Преглед по нейните етапи и инженерно участие с достъпен разказ за извършеното е възможно. За разлика от много страни в Европа, като Франция, Италия, Испания, такава информация у нас липсва. Сега тя може да бъде отразена в интернет страница „Язовири”, последователно по райони и обекти в отделни статии. Участието на запознати и действащи специалисти, архивен материал, ще бъдат полезни в изготвяне и предоставяне на подробности, с посочване на имената на висококвалифицирани кадри, участвали в дейността. За всичко добре е информацията да стане достояние на широк кръг от интересуващи се, да се знае какво и от кого е направено. А то не е малко! Не случайно, през годините на учение в ИСИ, проф. Радославов казваше: „ Не може един специалист по водно дело да не знае къде има дунавски диги у нас, строени през 20-те години на миналия век, какви са техническите параметри на напречния им профил. Или, че язовир „Златна Панега” с водноелектрическата си централа е първият язовир от този вид у нас. И това, че деривационният канал и ВЕЦ „Кокаляне” е едно от първите хидротехнически съоръжения от  този род. И още за други язовири и напоителни системи.

           Схемите! Те са основа за развитие на отделните обекти: за енергодобивните и водоснабдителни с подходящи условия, за мелиоративните плодородни терени и нужните водоизточници -  всичко подчинено на водостопански изследвания.

           Дунавските диги! Беше посочено, че те са в началото на мащабна мелиоративна дейност у нас. С изграждането им се предпазват от заливане плодородни площи в терасата на река Дунав. Полета като: „Арчар – Орсоя”, „Гиген, Загражден, Сомовит”, „Никопол, Белене, Свищов”, с форма на джобове, са защитени с диги от високите води на р. Дунав и вливащите се реки. Картината на защитените площи се допълва от мрежа отводнителни канали, шлюзове, отводнителни помпени станции. С „ретензионни” язовири, като „Драгаш войвода” при Никопол, се предпазват защитените площи от заливане на водите от дерета и отлагането на наноси. При изграждане на дигите в периода на 20-те години на миналия век, е проявен истински героизъм. Това е предимно трудът на армията Трудови войски. Строителните машини са били ограничени. Със завоюваните площи е създаден поминък на населението от поредица селища. Спомените показват, че село Загражден е оставало остров при пролетните разливи на реките, а околните терени са били заблатени. Дигите изискват особени грижи при поддържането им. Полезен ще бъде разказът за тях, отводнените площи и значението им за живеещите.

           Големите язовири, тези към МИЕТ, МРРУ и МЗХ са отделен раздел по значимост, страница от историята на водното дело у нас. За всеки голям язовир следва да се разкаже поотделно. Всеки един със своите особености като предназначение, проектни решения, строителство, човешки изяви. Това са язовири за енергодобив, водоснабдяване, напояване.Може да се посочат  язовири от по-ранните: язовир „Бели Искър” за водоснабдяване на София, язовир „Искър” при Самоков, язовирите „Копринка”и „Жребчево” при Казанлък, регулиращи водите на река Тунджа, язовир „Росица” при Севлиево. Не по-малко значими са язовирите „Кърджали” – дъгова  стена, язовир „Ивайловград”, язовир „Студен кладенец”, язовири по поречието на река Арда, язовир „Йовковци”, язовир „Тракиец”, язовир „Смирненски” при Габрово, язовирите „Камчия”, „Цонево” и „Ясна поляна” на изток, язовир „Пясъчник” в Централна България. Интересни схеми предлагат язовир „Батак” с водносилова каскада  „Батак – Пещера”, язовир „Белмекен” с каскада „Белмекен – Сестримо”. Тук е изградена ПАВЕЦ, използваща многократно водите на язовир „Белмекен”. След ВЕЦ „Сестримо”, водите от каскадата с деривационен канал, се отправят към язовир „Пясъчник”, за напояване. С немалко значение, са язовирите на север: язовирите „Огоста” при Монтана, язовирите „Телиш” и „Горни Дъбник” с води от река Вит при Плевен, язовирите „Студена” и „Лобуш” на река Струма при Перник. Неможе да се пропусне името на изградения в последните години язовир „Цанков камък”. Заслужава внимание и задграничната дейност на българските специалисти.

           Мрежите от напоителни системи покриват цялата страна. При служебно посещение през 60 – те години на миналия век, на една от първите изградени в терасата на река Дунав – НС „Бръшлян” при Тутракан, група командировани служители от ИПП „Водпроект” изпитахме истинско удоволствие от видяното. От двете страни на главните канали бяха стройно подредени кайсиеви дървета със зрели плодове и площи със зеленината на житата. За НС „Бръшлян”, водата с водоизточник „Плаваща помпена станция” на река Дунав, се отправяше по каналите към напояваните площи. Видимо, местните хора бяха радостни да ни покажат и се похвалят с резултатите от своя труд.

            По-рано, бе посочено за разположените напоителни системи в Северна България, последователно  от Видин на запад  до Силистра и морето на изток. За водоизточник на напояване в близост до река Дунав, се ползват предимно помпени води от реката. В зоната на Подбалкана, водоизточници са реките: Огоста, Искър, Осъм, Янтра, Русенски Лом и изградените големи и по-малки язовири. Към вече посочените може да се прибавят язовирите: „Кула”, „Огоста”, „Еница”, „Телиш”, „Горни Дъбник”, „Пустия” при Летница, „Баниска” при Бяла, „Бели Лом” при Лозница. Особен успех и гордост за град Шумен е язовир „Тича”, проектиран със сили на филиала на Водпроект в Шумен. Язовирът осигурява питейна вода и вода за напояване.

           Една от посочените напоителни системи е НС „Лом-запад”, разположена по левия бряг на река Лом, южно от град Лом. Водоизточник е река Дунав с ПС „Орсоя”. Главен напоителен канал отправя водите по дължина на долината на река Лом. За голямата консумация през лятото, водата се допълва с води от язовир „Дреновец”. Язовирът се пълни посредством деривационен канал от река Лом при село Ружинци. На десния бряг на река Лом е разположена НС „Станево”. На юг е голямата НС „Огоста”, с води от язовир „Огоста”. Още по на изток следва НС „Козлодуй- Хайредин”. Редуват се напоителни площи с масиви от житни култури, царевица, зеленчукови градини, високосортни лозя. На изток, след устието на река Искър от Гиген през Загражден до Гулянци и Сомовит, площи защитени от дунавска дига, е разположена отводнително-напоителна система „Гиген – Гулянци”. Изградени са помпени станции. В периода на 60-те години, крайният участък на река Вит, преди вливането и в река Дунав, между Гулянци – Сомовит бе укрепен с корекция на реката и диги.

           На изток следват други напоителни и отводнителни системи. Мощна помпена станция „Люляка” на река Дунав, изкачва водата до Главен напоителен канал, който с направление на изток пресича дълбоката долина на река Русенски Лом. За мащабността на системата, говори съоръжението дюкер от две тръби с диаметър 2 метра, преодоляващо понижение от 80 метра на долината Русенски Лом. Системата се разпростира на юг към площите на село Иваново, на изток село Щръклево.

           В долината на река Баниски Лом, с водоизточник язовир „Баниска”, е изградена НС „Нисово – Червен”. Ограниченият размер на напоителните площи е разпределен в землищата на няколко селища по дължина на долината. Следват НС „Бръшлян”, НС „Сливо поле – Ряхово”, НС „Малък Преславец”.

           Плодородните полета на Южна България и богатите водоизточници, са основа за изграждане на голям брой напоителни системи. В долината на река Струма, по полетата на Пазарджик и Пловдив, с води от язовирите „Доспат”, „Въча”, „Тополница”, „Пясъчник”, в районите на Стара и Нова Загора с язовир „Жребчево”, по долината на река Тунджа при Ямбол, Елхово с язовир „Малко Шарково”, по долината на река Марица и притоците и на изток, за да се стигне до язовирите „Цонево”, „Камчия”, „Ясна поляна”, осигуряващи питейни води за селищата и курортите по морския бряг.

           Язовир „Пясъчник”. Проектно замислен и изграден в три етапа, включва използване на местни води на река Пясъчник и съседни дерета в 1-ви , 2-ри етапи за 100 мил. куб. метра. Проектът е изготвен от филиала „Водпроект” в Пловдив. Язовирната стена е от насипен тип – баластрово тяло с глинено ядро и екран. Облицовката е каменна. При трети етап, проект изготвен от „Водпроект” – София, водите на каскада „Белмекен – Сестримо”, доведени с деривационен канал през Лесичево, достигат до изравнител в стъпката на язовирната стена, като мощна Помпена станция изкачва водите в язовирното езеро. Общият завирен обем в 3-ти етап достига 211 мил. куб. метра. Обемът за етапа е осигурен с надвишение на язовирната стена. На понижение по левия скат е изградена дига. Облицовката във височина е от стоманобетонни плочи. 2.0 / 2.0 метра. Водовземане от 26 куб.метра се осигурява чрез Водовземна кула и тунел. Преливникът за 240 куб.м./сек. , завършващ с изхвъргач, е на левия скат.

           При проучване, проектиране и строителство, много изявени специалисти са вложили своя труд, знания, опит. Те заслужават особено уважение. Не е въможно да се изброят имената им. За преминали през ИПП „Водпреикт”, оставили трайна следа в проектиране на язовири, може да се посочат инж. Хр.Петранов – за язовир „Жребчево”, инж. Арахангел Джерекаров – за язовир „Огоста”, инж. Стоян Симов, инж. Поломски, инж. Надежда Тодорова, инж. Д. Сидеров, инж. Минчо Иванов, инж. Георги Георгиев, инж. Ана Станевска, инж. Хр. Марков, инж. Ст. Стоянов, инж. П. Петров, инж. Ж. Железчев. И още в групата по земна механика: инж. Кръстьо Златарев, инж. Ф. Филипов, инж. Ц. Гунева, инж. В. Апостолова, в група „Бетон” – инж. Иван Ватев.

           В дейността на ИПП „Водпроект” и по-късно „Агропроект”, са включени проекти зад граница. Обекти в Сирия, като: Напоителни системи по поречието на река Ефрат при Ракка, в долината на река Хабур при Хасеке с язовири „Хасеке Изток”, „Хасеке Запад” и „Хабур”, на брега на Средиземно море при  Тартус – язовир „Абраш”, „Мзейне”, при Латакия язовир „Ал Саура”, на Север – язовир „Миданки”, при Идлип – язовир „Нахър Абиад”. Участие има в Ирак с язовир „Дахок” при Мосул, язовир „Рутба” до границата с Йордания. Висока оценка имат ръководителите на проекти инж. П. Антонов за язовир „Ал Саура”, инж. Минчо Иванов за язовир „Дахок”, инж. Л. Батова, инж. Петър Петров, инж. Тодор Маринов за язовири „Хасеке”, инж. Железчо Железчев за язовир „Ал Абиад”, инж. Елка Карадимова, инж Мария Баръмова. Особено полезен с дейността си в „Агропроект” и зад граница, бе инж. Петър Пъпанов, специализирал в Норвегия.

           Посоченото дотук е едно начало за отразяване в BARRAGES.org - Интернет страниците „Язовири” на извършеното по водно дело у нас, в ранния период на 60-те години и по-късно. Посочени са и част от изявените специалисти.

           Истина е, че действителното състояние сега, в началото на 21- ви век, не е окуражително! Тревожни сигнали за занемарени и унищожени мелиоративни обекти – напоителни системи и малки язовири, у нас е необяснимо! Необходим е сериозен анализ, усилия и отговорност, с участие на държавата, за възстановяване на разрушеното.                  

Инж. Георги Георгиев
Май 2012 година

По състоянието на малките язовири – 2012

През 2008 година, представих становище за състояние и сигурност на малки язовири у нас. Реални основания за тревогата съществуват. Повод тогава бе случилото се през 2007 година на язовир „Цар Калоян”, с разкъсана дига и разрушени жилища. Писменото становище бе адресирано до заангажирани централни ведомства. През юни 2008 година отговори единствено Министерство на държавната политика при бедствия и аварии.

Опитът ми и сигнали за лошо състояние на малки язовири у нас, бяха в основата на изказаното становище срещу занемаряването и необходимостта по поддържане на язовирите срещу аварии. Бедствието през 2012 година, с прорязването на язовирната дига „Иваново” при село Бисер, доведе до жертви, потвърди казаното преди.

Идеята на писменото становище от 2008 година бе да предостави запознаването с кратка информация по същността на малките язовири, по тяхното инженерно проучване, изграждане, експлоатация, условия за тяхната сигурност. Всичко предназначено единствено към ръководствата и служители на общините, арендатори, пряка заангажирани в поддържане и експлоатация на язовири, такива имащи желание и нужда от информация. Полезно бе и за някои медии. Включени бяха и възможни причини с признаци установени в практиката, като предвестник за лоши последствия, задължителни грижи и нужда от спешни ремонти. Подчертано бе, че причина за състояние с опасни индикации на язовири, предимно тези към общините и отделни арендатори е липсата на технически опит и знания на ръководствата и персонала, слаб контрол и ненавременно поддържане.

За малките язовири Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, в писмото си от юни 2008 година неоснователно, без заангажиране прехвърли отговорността по състоянието на язовирите към други ведомства, като подкрепя изказаното становище и написа:
„Техническото и експлоатационно състояние на язовири в зависимост от собственика се осигурява от:
- МЗХ, МИЕ и МРРБ – поддържат и експлоатират микроязовирите си съгласно нормативни изисквания;
- Общините (включително и ползватели на тези язовири), в голямата си част, не осъществяват експлоатацията им съгласно изискванията на Наредба 13 / 2004 година. Основни причини за недобро стопанисване са липсата на организация, опит и кадри, както и пропуски при сключването на договори при отдаването им за ползване.”
Но какво се прави? До 2012 година, промени няма!

Що се отнася до Големите язовири, следва да се подчертае, че при създадената организация в групата на МИЕ – НЕК АД „Язовири и каскади” , както и големите язовири към МЗХ – „Напоителни системи” – ЕАД се предполага, че организация и контрол има. Полезни са действията на УСАГ, със съвети и конкретна ангажираност.

Язовирите са необходими, полезни! Хората оценяват това. Така е в много страни. Животът на наличните малки язовири у нас за изминалия период, надхвърлящ 50 години, показва че местоположението и основните им параметри за сигурност са определени правилно. Експлоатация на лоши язовири междувременно е преустановена. През годините, негативно развитие на отделни елементи без грижи, превръща съоръженията в потенциално опасни.Компетентна оценка и прилагане на спешни мерки в тези случаи са важни. За предотвратяване на евентуални аварии, е желателно непрекъснато заангажиране на целия  потенциал в страната от знаещи с опит технически кадри. Това не се прави. Такива кадри има. Огледи, измервания, анализи, решения следва да се извършват своевременно. Ремонтът при нужда, да е финансово обезпечен и съобразен с годишния сезон и метеорологични условия. Не трябва да се допускат прибързани действия едва когато опасността е критична – при зимни условия, при пълен язовир. Неоснователно, грешно, бе изказано становище, посочено в медии, че неработещи, затлачени основни изпускатели може да са причина за предотвратяване на аварии с провеждане на част от високите води. Високите води се отвеждат при пълен язовир през преливника, за което той е оразмерен. Колкото до отговорностите за състоянието на язовирите, да се прехвърля единствено върху собствениците, без наличие при тях на знаещи кадри е грешно. Лоши последици неоневиняват отговорните централни ведомства. Решението от 2012 година, за ангажиране на Предприятие „Язовири и каскади” към НЕК, за организация по контрол на малки язовири, при тяхната многобройност е практически неизпълнимо. Не се оспорва техническата компетентност на предприятието. Подходящо решение е използване съществуващата мрежа на „Напоителни системи” АД с постоянно или временно допълнително попълване с опитни кадри. Прибързани решения по техническото състояние с прорязване на дигите и източване на водата от язовирите, каквито се приложиха през зимния сезон на 2012 година е грешно, а възстановяването на язовирните диги е трудно и скъпо. Не закъсняха публикации във в."Капитал", в."Дневник" и съобщения като това в седмичника „Ретро” от 22.03.2012 година: „Тракия без вода за напояване”, „След източване на язовирите се задава опасност от суша в поливните площи”. При спешна нужда, решение има. Следва да се направи навреме всичко за сигурността на язовирите.

По темата – въпроси, мнения, предложения, може да бъдат отправени към BARRAGES.org - Интернет страниците „Язовири”, за разяснения, дискусии, препоръки и конкретни действия. Възможно е включване и участие с разработки на специалисти с опит в язовирното дело, кадри действащи и преминали през институтите „Водпроект”, „Енергопроект”, „Агропроект” с клоновете по областни центрове. Може да се посочат имена на инженерно-технически кадри. Особено полезна ще е участие на ангажираните ръководства и служители на общините и арендатори по експлоатация на малки язовири в страната. Те следва спешно да отправят сигнали, оценка и действия.

                                    
Инж.Г.Георгиев
Април 2012 година

СЪСТОЯНИЕ И СИГУРНОСТ НА МАЛКИТЕ ЯЗОВИРИ – 2008 ГОДИНА (статия от 2008г.)

Повод за становище по необходимостта от засилен контрол относно състоянието на малките язовири е наводнението от 2007 година в региона на гр. Цар Калоян и последиците от него. С оскъдна информация медиите посочиха за преминала вълна от обилни валежи в региона, разрушени жилища и стопански сгради, разкъсване дигата на малък язовир, използван за рибарник, човешки жертви. Случилото се бе сериозен сигнал за анализ на състоянието на хидротехническите съоръжения в България въобще и гарантиране условията на експлоатацията им, задължение на съответните служби. Съобщението от месец май 2008 година за проблеми на язовир "Лесковец", Пернишко е тревожно.

ОБЩО ЗА ЯЗОВИРИТЕ

България попада в географски пояс с неравномерно разпределение на валежите през годината – влажен зимен период и сухо лято. Язовирите са подходящо хидротехническо съоръжение, което приема и задържа водите от влажния период за ползването им равномерно през годината. Задачите на язовирите са многообразни и в много от случаите комплексни. Те включват: осигуряване вода за напояване, водоснабдяване, електродобив. Язовирите намалят размера на високите води в поречията чрез задържането на водния поток в язовирното езеро и изтичането му през преливника за по-дълъг период от време с намалени размери. Така се намалява заливането на крайречните тераси след язовира. Язовирните езера се използват успешно за рибовъдство, спортни прояви и туризъм.

Условно, съобразно завирения обем, язовирите може да се разделят на: големи, средни и малки. Съобразно използваните строителни материали язовирните стени се делят на: земнонасипни, каменонасипни, бетонови. Основните параметри на язовирните стени и задължителните изследвания са регламентирани в съответните правилници.

Административно, големите язовири са включени 8 номенклатурата на "Язовири и каскади" към НЕК ЕАД. Малките язовири са поверени на Министерство на земеделието и храните с неговите областни клонове по напояване, на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – водоснабдителни язовири, и на Общините в страната. Именно малките язовири, изоставени погрешно в някои случаи без сериозен контрол, изискват анализ за състоянието им и мерки по поддържане на тяхната сигуpност.

ПРИНЦИПИ И НЕОБХОДИМИ ПАРАМЕТРИ НА МАЛКИТЕ ЯЗОВИРИ,
ПРИЗНАЦИ ЗА АВАРИИ

Малките язовири са предимно земнонасипни. Те се изграждат на малки дерета. С, неголям воден обем, височина до 15-20 метра. При наличие на подходящи условия и сравнително неголям обем на строителните работи с невисока себестойност, по данни от техническата литература, в България са построени над 3500 малки язовира. С опита на инженерно-техническите кадри, особено голям брой язовири са проучени и в периода 1956 - 1960 година. Голяма част от изградените язовири са в експлоатация и до момента. С годините, опитът на техническите кадри е нараствал , а постигнатото и авторитетът в проучване и изграждане на язовири беше в основата на активни изяви на българските специалисти и в чужбина. В началото на 60-тe години, в желанието си да привлекат специалисти по язовири, Държавната сирийска администрация се обръща към опитни френски фирми. Френски специалисти насочват представители на сирийската администрация за ползване на българския опит. Едно сериозно признание за авторитета на българите. В този период България сключи със Сирийската Арабска Република договор за сътрудничество по проучване на язовири. При изпълнение на договора в периода 1966-2006 година бяха постигнати редица успешни резултати от българските специалисти по проектиране и изграждане на язовири в Сирия. Нееднократно сирийската администрация е давала висока оценка на сътрудничеството с българите. Този натрупан опит трябва да бъде използван безрезервно и в съвременните български условия.

У нас, в последвалия след 1980 година период, изграждането на нови язовири по различни причини е намаляло и почти преустановено. Занижени и в много случаи преустановени са контролът и поддържането на малките язовири. Това състояние е сериозен риск с възможни тежки последици от аварии.

Съществуването на определен язовир е основано на следните етапи:

-          проучване и проектиране
-          строителство
-          експлоатация

За всеки етап е необходимо съответно финансиране.
Всеки етап се базира на технически условия, норми и контрол.
Първият етап "Проучване и проектиране" изисква определяне на подходящи топографски, хидроложки и инженерно-геоложки условия за язовир. Необходими са видове и количества на насипните материали за определяне типа на стената.

Компановката на хидровъзела включва основно:

-          язовирна стена
-          основен изпускател
-          преливник
-          контролно-измерителни съоръжения

Обемът на язовира се определя от наличния воден отток и фиксира с нивото на преливния праг, който при малките язовири е предимно твърд, обикновено бетонов .
Параметрите на язовирните стени се определят с изчисления. Основно правило при определяне превишението на билото на язовирната стена над преливника е, че язовирното езеро е пълно до нивото на преливния праг. В този момент в езерото постъпва висока вълна с повтаряемост веднъж на сто години или друга, съобразно класа на язовира. При условно приета по икономически съображения височина на преливане около 1.0 метър за малките язовири, се определя дължината на преливния праг. Решава се и начинът за отвеждане на прелелите води до ниската част на долината. И така, при приета височина на преливане от 1.0 метър, с прибавена височина от вълнение и резерв, се определя превишението на билото над преливния праг. При тези условия определеното превишение е изключително важно и при малките язовири не бива да е по-мaлко от 2.0 до 3.0 метра. Стабилитетът на откосите се определя със статически изчисления. Обичайно, за язовирните стени от насипен тип при малките язовири, се използва еднороден материал – глина или смесен тип от глина и баластра, или каменен насип с глинено ядро. Този тип стени са в състояние, с времето, да претърпят деформации на билото и откосите. Независимо, че уплътняването на насипите при изграждане изисква спазване строги условия на уплътняване по контролни параметри, с течение на времето, в някои случаи, се установяват вертикални деформации. Същите се определят с измервания. Това може да доведе до намаление на необходимото превишение на билото над преливния праг, както и обрушване на откосите, което застрашава стената от преливане и разкъсване. Изключително опасно и недопустимо е надграждане преливния праг с оглед увеличение на полезния обем, за сметка на съществуващото превишение на билото, деяние водещо до преливане с катастрофални последици. Водният откос на земния насип се защитава от вълните в езерото с предпазна броня от каменна облицовка или стоманобетонни плочи. Под облицовката се полага предпазен пласт от баластра. С течение на времето, подложеният пласт е възможно да се изземе от вълните и земният насип да бъде подложен на ерозия и деформации. В някои случаи се разрушава и каменната облицовка. Насипът остава незащитен.

Основният изпускател е тръба в най-ниската част под насипа на язовирната стена. Поради запушване на малките тръби от наноси, с опита в годините, минималният диаметър на основния изпускател е приет да е 0.80 м. Основният изпускател е със задача подаване на вода за водоползване и изтакане на язовира при нужда, за време 1-2 месеца и провеждане води по време на строителството. Основният изпускател по предназначение не отвежда високите води, постъпили в язовира.

Преливникът е особено важно съоръжение. Параметрите му се определят въз основа на хидроложки данни, условия на преливане по тип и разположение и хидравлични изчисления. След изграждането, преливникът следва да се поддържа цялостен, без обрушвания, без филтрации през напречни фуги или под или обход на преливния праг. Прелелите води се отвеждат до долината посредством бързоток, завършващ с енергoгасително съоръжение. Бързотокът при скална основа е без облицовка, при земна основа задължително е облицован. Филтрации и обрушване на облицовката може да са причина за разрушаване на преливника с прорязване ската до основата на долината. Наблюдение за състоянието на преливника и ремонти при нужда са задължителни. Беше подчертана ролята на язовира за задържане (ретензиране) на високите води в язовирното езеро. В случаите на незапълнено язовирно езеро, част от обема на високата вълна запълва язовира до нивото на преливника и останалата част на обема, ако има такава, прелива. Нормативно условие е язовирът да е пълен при постъпване на високата вълна. В този случай високата вълна запълва обем над нивото на преливане с височината на преливане, задържа се и за по-дълъг период от време, при намалено водно количество, прелива. За прелелите води и в двата случая, задължително речното корито след язовира следва да е със запазена пропускателна способност. Земеделски култури, селскостопански и жилищни сгради, застроени по-късно в обсега на речното корито са недопустими и може да са причина за сериозни щети.

Основно, контролно-измерителните съоръжения са бетонови репери за измерване деформациите на насипа и рейки за нивото на водата в езерото. Изправността им е задължителна за достоверна информация по състоянието на язовирната стена.

Строителството на язовирната стена и съоръженията е изключително важен етап. Контролът по спазване на всички нормативни параметри и технологии е задължителен. Зaдължитeлно уплътнението се извършва с уплътнителни машини при определен брой проходки и дебелина на пластовете. Основно изискване при уплътнение на насипите е постигане на максимална плътност при оптимална влажност. Особено внимание е необходимо при уплътнение в близост и контакт до бетоновите плоскости на основния изпускател и преливника. В противен случай са възможни водни прориви. Неспазване на изискванията при изграждане на насипите лесно може да доведе до улягане и тяхното компрометиране.

Веднъж изграден, язовирът навлиза в периода на експлоатация. Контролът е задължителен. Работата по контрола по време на експлоатация и своевременно извършен ремонт е изключително важно условие за запазване целостта на съоръжението.

КОНТРОЛ ПО СЪСТОЯНИЕТО НА ЯЗОВИРНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ СРЕЩУ ПРОЯВА НА АВАРИИ

Прегледът на основните елементи на малките язовири и признаците за проява на аварии, макар и кратък, представя основните характеристики и подчертава важността и необходимостта на своевременния контрол по състоянието им. Продължителният период на експлоатация на малките язовири в България, над 50 години, и сигнали за лошо състояние на съоръженията, задължават спешен контрол.

Темата за язовирите е обширна и трудно може да се обхване с кратки бележки. Основният извод е, че изградените язовири са изключително полезни. Това се отнася и за малките язовири. Следва да се подчертае, че язовирите като хидротехническо съоръжение, при запазване на своите параметри, гарантират сигурността при експлоатация. Грешно е твърдението на някои медии, че има опасност, когато язовирът прелива. Научаваме тревожни съобщения, като "язовирът преля". Нормално, язовирът е съоръжение, осигурено да прелива през преливника безопасно за високи води при пълен язовир .

Едновременно с това следва да се подчертае, че язовирите като хидротехническо съоръжение, при небрежно отношение, без своевременен контрол по състоянието им и ремонт при нужда, може да се превърнат в потенциално опасни.

Контролът по състоянието на язовирите включва: огледи, измервания, съставяне на документация, предложения за корекции и ремонт на съоръженията. Последователно може да се посочат:

-          събиране на информация относно начални параметри на съоръженията, времето на изграждане, извършени ремонти, документации.

-          събиране и анализ на данни от хидрометричните измервания. Анализ и преоценка при нужда на хидроложките параметри, проверка на хидроложките параметри при климатични аномалии, проверка състоянието на преливното съоръжение.

-          събиране на информация за инженерно-геоложката основа, установени филтpaции в основата и през насипа на стената, обрушване основата на сухия oткoc в обсега на овлажняване, хлъзгане на откосите.

-          измерване за геометричните параметри на нaпpeчния профил на стената: вepтикални и хоризонтални деформации на билото, деформации на откосите. Беше посочено, че неизбежните улягания на насипите, независимо от проектните надвишения, в някои случаи може да са причина за намаление на превишението на билото над преливния праг. Създават се условия за опасно преливане над билото. В този случай прелялата вода за кратко време прорязва насипа до основата и водата от язовирното езеро при разкрит отвор, изтича в речното русло. Щетите са неминуеми.

-          изследване земномеханичните показатели на глинения насип при билото и сухия откос. Наличието на набъбващи глини, при продължително засушаване, предизвиква пукнатини, достигащи в някои случаи до дълбочина 2 - 3 метра. Особено опасни биха били напречни пукнатини, през които, с течение на годините може да се получи воден прорив, преливане и разкъсване насипа на стената. Обикновено при изграждане на язовирните стени се избягва използване на набъбващи глини.

-          събиране информация относно извършени ремонти на прорязан насип от преливане. Затварянето на отвор през язовирната стена от преливане изисква специални условия за връзка на новия насип със стария. Преди всичко отворът следва да се разкрие до плътен насип с откоси не по-малко от 1:1.5 до 1:2. По откосите се врязва траншея с дълбочина 1.0 метър и ширина 4.0 метра, за връзка на новия насип със стария насип. Насипът се полага на хоризонтални пластове и уплътнява машинно с проходки, паралелно на оста на язовирната стена и дебелина 0.30 - 0.35 м. на пластовете. Вземат се проби. Неспазване условията на затваряне отвора може да е причина за неравномерно улягане, неуплътнен контакт на новия със стария насип и прорив на стената.

-          изследване състоянието на откосите. Необходимо е тяхното възстановяване до проектни параметри срещу обрушване. При нужда се прилага затежняване на стъпката на откоса.

-          изследване обема на наносите в язовирното езеро, отложени през дълъг период на експлоатация. Търси се решение за възстановяване полезния обем на язовирното езеро.

-          изследване действието на основния изпускател, работата на спирателните кранове. Задължително ежегодно отваряне и изпускане вода през изпускателя срещу запушване от наноси. За неработещ изпускател следва да се търси решение за нов основен изпускател. Задължително се извършват наблюдения за филтрации в близост на тръбопровода на изпускателя, което може да е причина за проява на воден прорив. Енергогасителната шахта и отвеждащият канал след основния изпускател трябва да са в добро състояние, срещу обрушване основата на язовирната стена.

Посоченото позволява, на основание същността и ролята на съоръженията в язовира, да се извърши компетентен анализ и сравнение между необходимото и действително състояние със заключение за възстановяване параметрите на съоръженията и мерки по запазване сигурността на язовира, както и анализ и становище при вече проявени аварии. Опитът на знаещи инженерно-технически кадри в този случай е изключително необходим и полезен. Наблюдения, измервания и ремонти, при нужда, са задължителни за безопасността на съоръженията.

Позволявам си, въз основа на личния ми дългогодишен опит като инженер, работил в областта на язовирното дело, да изразя, посредством изложеното, безпокойствие от несъответствието на необходимото и действително състояние на малките язовири в България, с потенциална опасност от аварии. Готов съм, посредством консултации и пряко участие, да бъда полезен на заангажираните отговорни институции.

ПРЕПОРЪКИ

Въз основа на необходимите изисквания по поддържане целостта на язовирната стена и условията на експлоатация, като препоръки следва незабавно да се извърши:

1.      Сформиране спешно под контрола на Министерство на земеделието и храните на компетентни инженерно-технически екипи по райони на страната за оглед, анализ и мерки по поддържане, изготвяне на доклади и препоръки. Определяне на потенциално опасни съоръжения.
2.      Задължителни измервания на геометричните елементи на язовирните стени за възстановяването им при нужда.
3.      При нужда, преоценка на хидроложките параметри на високите води и размерите на преливните съоръжения.
4.      Поддържане съоръженията: основен изпускател, преливник, контролно-измерителни съоръжения. Изготвяне на проекти и извършване на ремонт.
5.      Финансово обезпечаване.


Съставил:  инж. Георги Георгиев
Юни 2008 г.

Справка

инж. Георги Николов Георгиев
специалност: ВИАС (УАСГ), инженер водостроител
трудов стаж: главен проектант в отдели "Съоръжения и язовири" – Водпроект (14 г.), технически директор – Агропроект (8 г.), експерт язовири – Министерство на напояването, Сирия (24 г.) (Агрокомплект).

Members of BARRAGES.org

Members

Members of the BARRAGES.ORG portal may be specialists in the realm of dam and hydro-engineering, companies, universities and organisations, as well as any interested persons.

The members of BARRAGES.ORG get free access to specialised information, as well as the right to publish their works in selected categories of the site. The members receive a monthly newsletter with the latest news on the topics concerned. They also get the right to publish annually an advertisement banner for a period of 30 days, in accordance with a previously specified scheme.

New Members

Any interested person, company or organisation may present their candidature for membership in BARRAGES.ORG by agreeing with the general terms for membership in the portal and by paying a membership fee to the account of BARRAGES.ORG.
Please send a request for more info!

About BARRAGES.org

At the beginning of the 21st century, there appear new challenges for the development of our civilisation. Preserving the environment, using our planet`s water resources rationally and developing new technologies, is setting higher and higher requirements to dam and hydro-engineering experts.

Dipl. Eng. Georgi Georgiev who has 50 years` practice in studying and designing dams, along with a team of leading WEB experts, has set up the First global information and consultancy resource of its kind on Dams, Water Supplies and Energy on the Worldwide Web - BARRAGES.ORG.

BARRAGES.ORG carries out a wide range of marketing and WEB-advertising activities ensuring a globally increasing number of visits of users from all over the world, interested in the topic.


The Goals

BARRAGES.ORG offers specialised information on forthcoming dam and other hydro-engineering projects.
BARRAGES.ORG builds up links between specialists and organisations.
BARRAGES.ORG publishes scientific research materials and results in the realm of dam and hydro-engineering.
BARRAGES.ORG sets up a complex directory of specialists and companies working in the realm of dam and hydro-engineering.
BARRAGES.ORG offers the latest world news in the realm of dam and hydro-engineering.
BARRAGES.ORG offers information on the newest construction techniques and materials in the realm of dam and hydro-engineering.
BARRAGES.ORG introduces basic notions in designing and building dams and other hydro-engineering installations.
BARRAGES.ORG advertises specialists and companies working in the realm of designing and building dams and other hydro-engineering installations.
BARRAGES.ORG consults the users of the site on questions asked and on projects in the realm of studying, designing, monitoring dams and dams safety.
BARRAGES.ORG establishes connections with research institutes, laboratories and universities working in the realm of studying, designing, monitoring dams and dams safety.


The Founder

Dipl. Eng. Georgi Georgiev graduated as an expert in Hydromelioration Engineering from the National Polytechnic Institute, Sofia, Bulgaria in 1959, and specialised in small/micro dam desiging. He started work as a designer in `Vodproekt`, and after 1966 he worked as a specialist in `Grands Projets`, in the Syrian Arab Republic, then as a chief designer in the dams department of `Vodproect` and `Agroproect`, and as a technical director of `Agroproect`. At the moment he is a general expert in the Dams Department at the Ministry of Irrigation of the Syrian Arab Republic.